Явно стана модерно да се взимат като заложници сградите на университетите в България, с цел протест. Протест не срещу посредственото висше образование, корупцията на преподавателите и администрацията или нещо свързано с учебния процес, ами чисто политически протест, срещу абсурдността на управлението на държавата. То хубаво, че студентите все пак изразяват някаква гражданска позиция…, но това ли е начинът?
Това малко ми напомня на множеството филми за взети заложници, които сме гледали по телевизията и кината. Една малка група от хора, изповядваща някакви убеждения застрашават живота на друга група от хора, по никакъв начин виновна за несправедливостта, подтикнала ги към толкова радикални действия.
Ето и в нашия конкретен случай 30-тина студенти „отвлякоха“ Софийски университет и блокираха много повече студенти, застрашавайки изпитната им сесия. Местните „патриоти“ от Пловдивски университет, за да не останат по-назад, също сложиха вериги и катинари на сградата на ректората.
Глупаво беше и първия път, глупаво е и сега. Защото с блокирането на университетите няма да постигнете нищо друго освен недоволството на своите колеги. И знам, че си мислите, че сте единствените „събудени“, които ги е грижа за бъдещето на България, а колегите ви се интересуват „егоистично“ от изпитите си и чалга-партитата, и може би от части сте прави, но всъщност сте в по-голяма степен просто заблудени. И то не защото искате да промените държавата към по-добро, а защото избирате неправилни методи да го направите, а още повече – защото обвинявате другите, че не ги интересува вашия протест, а изпитната сесия. Разбира се, че няма да ме интересува протестът, когато не уважавате моето бъдеще и образование, време и пари… като се има предвид, че нито работя в Народното събрание, нито имам нещо общо с него (поради простата причина, че партията, за която гласувах на изборите не можа да премине 4%-овата бариера). И сега ако ме обвините в егоизъм – добре. Егоистка съм също като вас, които не целите промяна, а медийна слава и натрапвате форма на протест достатъчно посредствена и отчаяна… да не кажа глупава, че да доведе до някакви реални резултати.
Същото е като при някое футболно градско дерби, когато се затваря почти целия град за движение, просто защото по 30 души, привърженици на всеки отбор, за които няма по-важно нещо от посредствената игра на някакви псевдо футболисти, искат да си направят шествие и да се посбият с агитката на другия отбор. Еми – браво! Много хубаво, но останалите 399 940 души в града едва ли им е приятно да обикалят целия град, за да стигнат до желаната дестинация.
По същата логика предлагам група ранобудни пенсионери да окупират сградата на НОИ в знак на протест, без да допускат служителите вътре. Така нито един пенсионер няма да може да си получи пенсията за следващия месец, майчинските, болничните и не знам още какви социални плащания също ще бъдат блокирани. Но целта е „велика“ и хората, които разчитат на тези пари не трябва да се сърдят, че не са ги получили, а да се присъединят към протеста.
Също така можем да вземем да окупираме и някоя болница – все пак радикалният протест изисква радикални действия. А ако някой се нуждае от спешна медицинска помощ – да стиска зъби и да изчака да го закарат до по-далечната болница, където да го лекуват. Щото и без това линейките са толкова бързи, че понякога ви се струва, че изкривяват времевия континиум и превръщат минутата от 60 секунди на 300, че разликата няма да е повече от 1-2 часа.
За да бутате правителства и променяте системи, трябва добре да познавате действащите такива. А това явно не е най-голямата ви сила. За това спрете да пречите и отидете да протестирате пред Народното събрание!
За автора
