Даваме ли си сметка за това защо е важно да гласуваме на предстоящите местни избори?

Една сцена и толкова много актьори… или кои са главните роли във филма Местна власт (инфографика)

Местната власт и институциите, представляващи властта на местно ниво, се грижат за организирането на публичните дейности във всяка община. Или ако трябва да го кажем по друг начин – общинският съвет, комисиите, кметът и всички спомагателни органи на властта са тези, които решават например за какво да се изхарчат ето тези 100 лв. от бюджета – за озеленяване или за лампи.

Те са тези главни герои, с които искаме да ви запознаем. Сцеената им е политическият живот във вашия и нашия град, а „инвеститорите“ в продукцията сме ние, живеещите във всеки един град и село.

Представяме ви една инфографика на Smartigraphs:

Teзи главни герои са необходими, за да вземат важни решения, свързани с общността, от наше име, а гласувайки за тях ние им даваме това право.

Именно затова ние вярваме, че за да изискваме нещо от властимащите, трябва първо да знаем кой какви правомощия има и към кого за какво можем да се обърнем, кои са тези институции и кои са тези позиции, които определят хода на политическите събития и въобще на нашия живот. Предизборното време е правилният момент да се образоваме и да преценим кой е заслужил да ни представлява в местния парламент (общинския съвет) и да бъде лице на нашата община (кметът).

Замисляли ли сте се от кого зависят дейности като сметосъбиране и озеленяване?

Много често не знаем отговорите на на пръв поглед лесни въпроси като например кой решава какъв да е размерът на данък смет или каква да е цената на билетчето за градския транспорт. А знаете ли на какъв принцип се определя тази цена, кой я определя? Към кого ще се обърнете ако не ви удоволетворява стойността на билетчето?

Към кмета, общинския съвет, областния управител или парламента?

Предполагам ще се съгласите, че има нужда от разяснение и какво е разделението между правомощията и задълженията на местната и централната власт. Този аспект от анализа на отношенията между различните нива на властта е пряко свързан с децентрализацията – как и доколко са разделени правата, задълженията и финансите между високото ниво (парламента) и по- ниското ниво (местния парламент). Например – ако искате да се оплачете за размера на данък общ доход, знаете ли към кого да се обърнете? Или за начина, по който се събират определени данъци… А ако имате идея за развитие на общината, на кого ще я представите – на кмета, на съвета или ще отиде на по-високо ниво (областен управител например)? Ако желаеш да бъдеш активен, информиран и образован гражданин, да можеш да си отговориш на тези въпроси е като първите седем години за едно дете.

Като имаме предвид факта, че местната власт няма как да бъде автономна и напълно независима, а може да притежава само степен на самостоятелност, разграничаването става още по-тежка задача. Пълната независимост е невъзможна, защото все пак всяка една община е част от едно голямо цяло – държавата. За да бъдеш автономен, трябва да не зависиш от никого и да не си част от нищо, да си сам за себе си. Очевидно е, че при общините не е така. По-ясен ще стане въпросът за автономността и зависимостта в статията ни за финансовата децентрализация, с която ще можете да се запознаете съвсем скоро.

Разпределението на сферите на дейност в голяма степен зависи и от държавното устройство. България е унитарна държава, парламентарна република. От тези характеристики произтичат и голяма част от особеностите на разделението на функциите между нивата на управление. Конституцията на Република България е тази, която определя основните параметри на всяко ниво в пирамидата на властта в държавата, с какво ще се занимава и с кого ще се съобразява.

Управлението в България е разделено в няколко основни звена – Централна власт (Парламентът и Министерски съвет), Областно ниво, Местно ниво.

Ако си представите нивата на властта като пирамида, то те ще изглеждат така: най- отдолу ще сложите

Mестната власт(Общински съвет, Кмет и различните видове кметове)

Tя е най- близо до хората. Управляващите в общините са в пряк контакт с жителите и проблемите на своята общност, трябва да работят в името на развитието на тази общност; следващото ниво в пирамидата сa:

Oбластта и областният управител

Tрябва да уточним, че според Конституцията областта спомага за осъществяване на държавното управление, управителят следи за законосъобразността на актовете на общинските съвети, т.е. не са част от местната власт и децентрализацията, а са по-скоро част от деконцентрацията и са продължение на централната власт; на най-високата част на пирамидата трябва да сложим Централната власт (Парламентът и Министерски съвет, Президентската институция).

Ако на централно ниво законодателната власт е парламентът, а изпълнителната власт е министерски съвет, то нека видим как стоят нещата в местната власт.

Изпълнителна власт в общината според Конституцията е Кметът.

Той се избира от населението на съответната община за срок от четири години. В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Според българското законодателство са институционализирани следните видове кметове: кмет на община, кмет на кметство, кмет на район и кметски наместник. Кметът на общината се избира чрез пряк мажоритарен вот в рамките на едномандатен избирателен район, който разбира се съвпада с границите на дадената община.

Мажоритарният вот е този, при който избираш личност. Избираш личността Х, защото има близки до твоите убеждения, защото е харизматична, защото програмата ѝ обещава неща, които според теб ще са полезни за общината ти или по други причини. Естествено винаги съществува възможността да избереш личността Х, защото е от партията У. Все пак и при мажоритарен вот голяма част от кандидатите се издигат от партии.

В ръцете на кмета е изпълнителната власт. Целейки да бъде по-ефективна и да достига до всички, кметът се нуждае от помощници. Нека си представим един многомилионен мегаполис. Представяте ли си как един единствен човек ще успее да го управлява добре? В българския случай помощниците са следните: кметовете на кметства и райони.

Кметовете на кметствата, кметовете на райони също се избират пряко. Общинският съвет взема решение дали в останалите населени места да бъдат избрани кметски наместници. Кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на съответната община. Той ръководи местната администрация, като секретарят на общината, заместник-кметовете и административните служители подпомагат дейността му. Кметът назначава общински секретар, началници, служители в общинската администрация. Съответно той може и да ги отстрани от длъжност. Едноличното назначаване на секретаря на общината дава известни предимства на кмета при ръководенето на общинската администрация.

Правомощия на кмета:

– организира изпълнението на общинския бюджет;

– организира изпълнението на дългосрочните програми;

– организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;

– възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите (…)

– възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината (…)

– осъществява правомощията си по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, невключено в капитала на общински фирми по ред и условия, регламентирани в Закона за общинската собственост;

Подробно може да видите всички правомощия на кмета в инфографиката към статията.

Представителна власт: Общински съвет. Местният парламент.

Общинският съвет е двигателят на общината. Понякога не получава заслуженото внимание от страна на гражданите, а трябва да имаме предвид, че голяма част от решенията, свързани с дейностите на общината , зависят от него, а не от кмета. Кметът може да е лицето на общината, но не той еднолично взима решенията. Вижте колко много неща прави съветът:

– създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;

– приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му;

– определя размера на местните такси;

– приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;

– приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;

– създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон;

– прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;

– приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението

Председателят на общинския съвет изготвя и внася за разглеждане два пъти годишно отчет за дейността на съвета и на неговите комисии, който се разглежда в открито заседание и се разгласява на населението на общината.

Дори и само от извадените примери за правомощия на двете власти можем да видим разликите- докато едната определя и създава, другата изпълнява и следи за изпълнението на задачите. Заради това разделение на функциите е много важно да работят съвместно- ако не работят в синхрон, изпълнението дори на ежедневните задължения става немислимо. Освен да си взаимодействат, те трябва и взаимно да се контролират и ограничават.

След като видяхме с колко много неща са натоварени кметът и общинският съвет, можем да си дадем сметка и за това защо е важно да гласуваме на предстоящите местни избори. Всеки иска да решава сам съдбата си, иска утрешният ден да зависи от него. Гласуването на избори е един от начините да повлияеш на бъдещето – своето, а и на цялата локална общност. Неутрализирането на купения вот, на сделките под масата няма да се случи без гражданско участие, без аз и ти да отидем до урните и да направим своя информиран избор.

От теб няма да зависи нищо само до момента, в който не пожелаеш ти да бъдеш причина за промяна!

Източник Smartigrapfs.com // Автор: Станислава Симеонова //Дизайн: Йълдъз Алиджикова

 

Вашият коментар