Гей-браковете в САЩ вече са позволени. И?

Благодарение на фейсбук, пълен с либерални активни потребители, едва ли е останал човек, който не е разбрал за решението на Върховния съд на САЩ от 26 юни – че всеки щат трябва да позволи на еднополовите двойни да сключват брак.

Събитието – независимо дали ви харесва или не – е както историческо, така и никак неизненадващо. Защо?

Светът е САЩ-ориентиран

САЩ се управлява от либерален президент вече седма година и „либерален“ Върховен съд от 4 (официално трябва да е безпристрастен, но утопични държави има само по филмите). Преди да бъде взето това решение еднополовите бракове бяха напълно легални в доста държави по света – скандинавските страни, Франция, Испания, Португалия, Нова Зеландия, може би ще ви прозвучи изненадващо – но и в Бразилия, Аржентина, ЮАР… Всъщност, само месеци преди 5 души да решат казуса, засягащ 300-милионна Америка, в Ирландия се проведе национален референдум по същия въпрос. И гласуващите си казаха.

Кои бяха против?

Едно малко уточнение – съдът не решаваше дали да се позволи или да не се позволи на еднополовите двойни да се сгодяват. Въпросът беше дали отделните щати могат да забраняват гей-браковете. В бележките си 4-мата съдии „против“ не бяха против гей-браковете, а против това дали Върховният съд трябва да решава такъв въпрос за цялата страна. Интересно, предвид че преди тяхното решение 36 щата (от 50) вече бяха узаконили гей-браковете, без някой да ги кара насила. Така че, извън въпроса за сексуалното равноправие, се повдигна и въпроса за самостоятелността на отделните щати.

Хубаво е да се знае, че САЩ исторически са група от щати, които имат относително самостоятелно управление – и дълги години, още от създаването на държавата, борбата е била именно по този въпрос – доколко властта да бъде в отделния щат (Мисисипи, Калифорния, прочее) или в държавата. Тоест тук на масата е поставен и този въпрос.

Щом става въпрос за американска политика, защо трябва ни пука?

Ами, не трябва. На първо време, става въпрос за определена американска – и в частност либерална – пропаганда. Вече се появиха коментари по сериозните американски медии (Уошингтън Поуст, например), че това бе едно от най-великите събития, с което ще бъде запомнен президентът Обама. Вероятно ще е така, но това решение бе взето от (уж) независимият Върховен съд (както казах по-горе, идеални държави и системи няма). След година и половина ще има нови президентски избори и кампанията демократи-републиканци не е спирала.

Разбира се, това по никакъв начин не компрометира нито решението на Върховния съд, нито правата на гей-двойките. Компрометирана обаче е медийната кампания. Защото ако х-процента от 300 млн американци вече могат да се женят за своите гей-двойки, то х-процента от 200 млн бразилци, 70 млн французи и т.н и т.н можеха да го правят – както и, всъщност, в 36 от 50-те щата на САЩ. В крайна сметка, това решение засяга 14-те щата, в които еднополовите бракове още не бяха узаконени – в известна част по-консервативните щати, където, например все още се изучава креационизъм, вместо Теорията на еволюцията.

Щом става въпрос за американска политика, защо трябва да ни пука?

Защото живеем в САЩ-ориентиран свят. „Евтината пропаганда“ все пак ще провокира дебати и коментари за правата на гей-двойките. Всъщност, в известна степен, въпросът е правен – например, една банка може да отпусне по-лесно кредит на семейство. От друга страна, по-важният въпрос е какво е отношението на обществото към т.нар. „различни“. Едва ли някой ще си признае, но гей-парадите – макар и с добра идея – всъщност сякаш засилват негативното отношение към хомосексуалните.

Това, което се снима по парадите – хора с розови перуки, мъже с бради и прочее е кич и шарения, за която обаче, отново – всеки трябва да има правото да си я проповядва. Защо ли? Защото в една свободна държава всеки може да бъде какъвто си иска.

И мен ме дразнят, например, военните паради, на които държавите показват най-новите си ракети, танкове, самолети и автомати. Основната критика към гей-парадите е, че детето може да му хареса и да вземе да стане гей. Еми, ако има нещо по-страшно от това децата ви да станат гейове, то е да станат участници в тази история с най-новите ракети, танкове, самолети и автомати и да ги убият някъде – гейове, или не. (ОК, идеята я откраднах от неновините, признавам).

И в крайна сметка

Темата за еднополовите бракове е тема единствено за правата на хората, вземайки за критерий тяхната сексуална ориентация. А сексуалната ориентация е напълно произволен критерий – по същия начин може държавата да реши да ограничава бракосъчетания между хора със сини очи, или хора, които предпочитат да шофират Тойота Приус, вместо БМВ. Защо е произволен ли? Защото обратното е „традицията“ – че бракът е между мъж и жена. Да, ама традицията е мъжът да краде съпругата, да се дават за зестри крави или ниви, или пък двойката да се „пази“ до първата брачна нощ.

От друга страна темата за гей-парадите, статусите и прочее видове парадиране, е обща тема за обществото. 

Да, но по същото време, мутри пребиха до смърт обикновен човечец-работник на магистрала в България (разбира се, това е само произволен пример). Новина, която премина – поне в социалните мрежи – някак между другото, затъмнена от шарени знамена. И по темата никой нищо не каза – нито тези, които с удоволствие споделят шарените знамена, нито онези, „защитниците на българщината“, които при всеки цигански зулум обграждат циганските махали – защото врагът е слаб; а днес няма да се вдигнат срещу мутрите, няма да им обградят скъпите къщи или да им изпотрошат джиповете.

Не искам да звуча като поредният всичкознаещ и вечен скептик, но за гейовете в САЩ има кой да мисли. Ирландският референдум бе много по-голяма новина, поне за мен. Проблемът е, че за българите – гейове, цигани, българи, няма кой да помисли – тук все още не правим разлика между човек с по-нестандартна прическа или пиърсинг и хомосексуалист. А биещите цигани и гейове – те са си горди с розовите тениски и бръснати крака, показващи мачизъм в чалготеките.

За автора

Вашият коментар