Наивно ли е да вярвам, че надеждата е тази, която създава силата – силата на промяната? Че идеологиите, доктрините, системите, са нищо без осъзнаването на необходимостта от тази промяна и вярата и надеждата, че тя ще се осъществи. Тогава какво попречи на „нашата промяна“ (гражданската и студентската) срещу властта? Този въпрос има достатъчно обоснован и смислен отговор, но искате ли да четете отново за това как хората не са наясно какво искат; или, че това което искат е утопия; че се заформя някакво гражданско общество, но в него продължава да липсва политическата култура (разбирането на политическите процеси); че не успяваме да се обединим около една идея, вяра и надежда. Или че политиците, са нагли, арогантни и безскрупулни и нямат уважение към избирателите си. Уморихте ли се да четете за всичко това, или всъщност никога не ви е интересувало?! Защото аз се уморих… Уморих се от това група „интелектуалчета“, да ми обясняват как аз трябва да протестирам срещу властта; как протестът трябва да се радикализира и кой знае – да прерасне едно масово меле с полицията, като след някой футболен мач. Писна ми група самонадеяни юпита да си въобразяват, че могат да привнесат готови западни икономически, политически и социални модели, и да ги приложат успешно в българските условия, без дори мъничко да познават същността на обществото и системата ни. Колко пъти трябва да ви се обяснява, надути кретени такива, че който и „престижен“ университет да сте завършили на Запад с паричките на мама и тате, това не повишава коефициента ви на полезно действие, а само имиджа ви в очите на средностатистическия български селяк, боготворящ западната цивилизация и отричащ родната действителност.
И ако ви се струва, че съм малко груба – да такава съм, защото ми омръзна да слушам само едни и същи глупости – как трябва да се борим, а в същото време няма ясно обединение; как студентите и протестиращите са идиоти; и как няма никакъв смисъл от нищо. Омръзна ми да анализирам ситуации и факти, а хората дори да не реагират на изказаните тези… защото ги мързи, или са се уморили… или нямат мнение по въпроса. Защото е къде-къде по-важно да се „дискутира“ поредното уникално зрелище от родното ни футболно първенство; да се споделят снимки на закуската, вечерята, обяда и всяко хранене през деня (само се надявам да не се появи мода да се споделя и резултатът от изядената храна, защото и без това сме затънали в лайна – няма нужда да ги гледаме и в социалните мрежи); да се обявява на всеослушание кой филм започва по телевизията… защото може би някой е пропуснал да отрази рекламите, излъчващи се на всеки 20 минути, в продължение на цяла седмица; защото успели млади хора, или заемащи високи постове в студентски организации, учтиво отказват да говорят за протестите и да изкажат лична позиция; защото успехът на български спортист като Цветана Пиронкова, я превърна в мечка на панаир за журналисти и местна администрация…, а после се чудите, драги колеги, защо пловдивската и българска гордост отказва да ви даде интервю. Поради всичките тази причина си позволявам да съм груба, защото тази огромна група от хора, за които говоря не заслужава да бъда любезна и културна…, освен това се съмнявам много хора да си направят труда да прочетат този коментар, а още по-малко – да изкажат личната си позиция по засегнатите теми в него. Защото явно е прекалено досадно да мислиш за бъдещето на една цяла държава, като не можеш да измислиш дори какво ще правиш утре вечер.
С вдигането на студентската окупация на Софийски университет се показа още веднъж как постоянството, непукизма и темерутството на политическата клика се оказва по-силна от мимолетните импулси на малки групи от хора за промяна. А типичното човешко качество да сме неспособни да се обединяваме около една кауза, цел, идея или политика прави революционните напъни обречена кауза.
Хиляди пъти съм повтаряла, и няма да се уморя да го правя, че революцията не е средство, чрез което се постига еволюция. Точно поради такива многократни „революции“ и тотално отричане на абсолютно всичко направено от „предните“, държавата ни е в т.нар. преход вече почти 25 години. Защото сме толкова политически неграмотни, че дори не осъзнаваме смисъла от гласуването по време на избори.
Браво, Ранобудни студенти, с протестите си, псевдо политическия си изказ и непрекъснатите противоречия за пореден път доказахте, че сте достойните „интелигентни“ наследници на своите родители – също толкова политически неграмотни и западно преклонни като тях. Но нищо! Продължавайте в същия дух! Някой ден може и да разберете как да преборите системата, а от мен да го знаете – това става само с много доброто ѝ познаване…
За автора
