Площад Централен: Завой на 180 или на 360 градуса? Whata и One Architecture Week отговарят

Преди около два месеца тихомълком Общински съвет – Пловдив взе решение за площад „Централен“, което не получи почти никакво медийно, обществено или политическо отразяване. Темата обаче е малко притеснителна – обясняваме съвсем накратко:

Историята

Под площад „Централен“ се намира внушителния, познат, но не напълно проучен Форум/Агора, център на Филипопол от преди около 2000 години. Самият площад, създаден по комунистически модел и за партийни функции, не се приема много добре от обществеността. Затова и преди 2 години (2013 г.) Община Пловдив и току що преместилите се от административната столица Sofia Architecture Week решиха да обявят международен архитектурен конкурс за пространството – което да съчетава съвременни функции на един площад с експонирането на археологията под площада. Така през 2014-а бе обявен архитектурен конкурс, основно организиран от One Architecture Week и блогърите-архитекти WhATA в който участваха голямо количество архитекти и бюра от целия свят.

Защо международен конкурс?

Темата за конкурсите в България е особено популярна, когато архитектите в България коментират неприятната градска среда, в която ни се налага да живеем. Архитектите – поне тези, които имат някакъв поглед по света – (а и ние, в Медиакафе) вярват, че липсата на конкурсно начало е причината градската среда и сградите ни да не се нравят на обществото. Няма да навлизам във философски размисли и детайли защо е важно да има надпревара на идеи и честното им оценяване, а ще прескоча на това какво се случва(ше) в последните години: в малкото съществуващи конкурси обикновено оценките са не-категорични и се вземат така, че оцененият победител не си построява нещото.

Ще използвам метафора: Кандидатствате за работа в някоя фирма, например за бране на ягоди, и обещавате на работодателя си, че ще наберете 100 кг ягоди за един ден – той ви наема, защото вие предлагате най-добрата оферта. Да, обаче след това се оказва, че не искате да се тормозите толкова и берете само по 30 кг ягоди на ден. Освен, че е кофти за този, който ви плаща заплатата, е кофти и за всички останали конкуренти, които са били честни и са предложили по-реални условия, но са загубили.

Естествено, това е метафора и идеите не могат да се оценяват в такива количествени стойности, но на практика се случваше това: обществените поръчки дават на близки и приятелски фирми, които не са спечелили конкурса, останали са по-назад, но общината решава, че е по-добре реалното изпълнение да се даде на тях. Затова и резултатите са грозни, некачествени и никога не са попадали в някой международен конкурс или да се оценят зад граница от съвременни архитекти.

Какво предложиха и какво искаха „младите“ архитекти, чиито глас – докато функционираше по-регулярно блога – бяха WhATA, както и фестивалът One Architecture Week, даващ гласност на съвременни идеи и международен опит? Предложиха един истински конкурс, който да се изпълни както трябва отначало докрай – ясно задание, равен старт на всички, добро жури и един победител, който накрая да си изпълни идеята.

Какво се случи преди два месеца?

Около година след като бяха избрани за победител, португалското студио FORA изпращат две предложения: за продължаване на съвместната работа или за прекратяване на отношенията, като Общината ще закупи авторските права на идейния проект. Комисията на общинския съвет, обсъдила предложението, решава че ще приеме втория вариант – аргументацията, за която се цитира зам.-кметът по строителството инж. Димитър Кацарски е, че „има елементи, които не са подходящи, въпреки че са спечелили конкурса“. (http://votx.org/wp-content/uploads/2015/09/report-3.pdf, стр. 1)

Това решение – и съответната аргументация – ни притесни много. Въпреки, че този път конкурсът мина както трябва: с един ясен победител, определен от експертно жури, от Общинския съвет с неочаквано единодушие, и от популярен вот сред гражданите – както в интернет, така и в „офлайн“ гласуване, със сериозна преднина пред останалите кандидати – едноличното решение на един администратор (и служител) се оказва по-тежко от всички тези неща, между които имаше рядко срещан консенсус: експерти, законодатели, граждани.

Какво е бъдещето?

Бъдещето е неясно. Притеснението е, че португалските архитекти няма да продължат работа по площада. От другата страна обаче е мнението, че идеята им може да бъде реализирана. Дори без тяхно участие, Община Пловдив може да възложи и изпълни проекта, следвайки максимално идеите на FORA.

Видно е, че подхождаме с нескрит песимизъм към развитието на нещата – очевидно е, че идеята „Избиране на един победител след конкурс, който да си изпълни спечелилия проект“ вече отпадна. Едва ли на някой в Пловдив обаче му пука за симпатичните архитекти от Португалия или техните лични амбиции – важното в случая е крайният резултат на площад „Централен“: да имаме едно красиво, съвременно, функционално, привлекателно пространство. Загърбвайки нашия песимизъм се обърнахме към съ-организаторите на конкурса – блогърите от WhATA и One Architecture Week с въпроси как те виждат бъдещето на проекта:

WhATA: Когато техническият и идейният проект се правят от различни проектанти, рискът за несъответствие се увеличава, но тук е ролята на медиите и обществото

След отворени конкурси на идейна фаза, винаги има риск проектът да се различава от реализацията. Когато техническият проект се осъществява от различен проектант, разбира се, този риск се увеличава, но именно тук е ролята на обществото и на медиите да наблюдават, да следят процеса и да упражняват контрол на всяка фаза“, споделят архитектите. За съжаление това се случва дори и в исторически значими конкурси. Един пример. През 1965 г. Кензо Танге печели международен конкурс, организиран от ОН за възстановяване на центъра на разрушения от земетресение град Скопие. Налагат му да работи, заедно с класираните на второ място хърватски архитекти, после към екипа се присъединяват и местни архитекти. След няколко години спорове японският екип се оттегля. По-малко от половината от предвиденото от спечелилия проект е изпълнено, а днес Скопие, знаем, изглежда съвсем различно от първичния си японски дизайн“.

Според WhATA конкурсът – в конкурсната си част – е успешен. В мнението им обаче се усети разочарование от това, че португалците не са продължили работа с общината, за което отговорност имат и двете страни: За нас конкурсът (в конкурсната си част) е успешен. Отворен, прозрачен, честен, с добро жури, много участници и един добър проект като резултат. След края на конкурса обаче, по време на преговорите помежду им, и двете страни (FORA и Общината) можеше по-активно да търсят решение, за да успеят да работят заедно. Българската бюрокрация е сериозна спънка за добрите инициативи и се налагат извънредни усилия, за да се преодолява.“

Неуспешно изпълнени докрай конкурси в България има безброй, като попитахме за сравнение с два конкурса, които от дистанцията на времето сме сигурни, че са били неуспешни: „Проектът от конкурса за Метростанция 20 не се осъществи по една причина, този от конкурса за новия правителствен център – по съвсем друга. Община Пловдив изглежда решена да осъществи проекта на FORA за площад Централен, затова и откупува авторските им права. Въпросът е как (и кой) го изпълнява.“

One Architecture Week: Засега нямаме основания да се съмняваме, че проектът ще се реализира

Основен организатор, заедно с Община Пловдив, бе и фестивалът One Architecture Week, организиран от фондация „Едно“. Според тях такова откупуване на правата не е нещо уникално, а е използвана практика и в случая това е едно от предложенията и на самото студио FORA.

Основното притеснение е дали проектът ще бъде реализиран – „Едно“ не се съмняват в това: „Спечелилият проект ще бъде изпълнен. Това е заявено официално от Община Пловдив“, категорични са от фестивала.

Относно причините за раздялата между Общината и португалските архитекти, от „Едно“ коментират: „Никой няма интерес от компрометирането на този проект. Ние следим процеса и сме чувствителни към него, така че първи бихме реагирали при подобен сценарий, но засега нямаме основание да се съмняваме в обявените намерения.“

На въпроса дали причините за откупуването на правата са свързани с „творчески различия“, от One Architecture Week отговориха отрицателно: Идеите на FORA щe бъдат изпълнени иначе няма причина да се откупува проектът им“.

За финал от „Едно“ заявиха, че са доволни от организацията на конкурса и нямат притеснения за неговото бъдеще, като изразяват надежда той да продължи по същия успешен начин: „Това е най-успешният досега международен конкурс за архитектура, организиран от българска община и се надяваме, че реализацията на проекта ще бъде на нивото на самия конкурс.“

Бъдещето

Бъдещото изпълнение на проекта със сигурност трябва де бъде следено под лупа. Площад „Централен“ бе част от обиколката на журито, оценило Пловдив като най-добрия кандидат за „Европейска столица на културата 2019“. В една нормална държава (надяваме се да сме такава…) това е сериозна отговорност. Наистина, строго погледнато, фактите са, че конкурсът все още не е провален. Но все още и нищо не се е случило. И миналия ни опит – особено в Пловдив (вж. Стълбите на Каменица, сравни идейния и реализирания проект) – леко ни плаши – тъй като в момента всичко е в ръцете на общинската администрация. А опитът с последните, свързани с общината проекти не е позитивен: Стълбите на Каменица, Цар Симеоновата градина (наскоро започна нов ремонт на новооткритите фонтани), нереализирания проект на Небет тепе. Именно и заради това обществото възлага големи надежди на Площад „Централен“ – че този път нещата ще бъдат оставени в ръцете на честно спечелили експерти, а не на видимо некомпетентната управа (която дори да има доброто желание, просто не умее).

Съвсем актуално от тази седмица: един от заместник-кметовете, например, коментира именно площад „Централен“ и разкопките (в контекста на скандалите, около изграждането на римската Сердика), заявявайки, че „няма археологически обект нито в страната, нито в Европа, който да е консервиран и да не е надграждан. Всеки, който е някъде някога е имал поне малко досег с някакво недвижимо културно наследство е наясно, че двете удебелени думи са антоними (превод за политиците: „думи с противоположно значение“) – от всички видове въздействие върху недвижимо архитектурно наследство, консервацията е най-консервативното решение (не променяш нищо, "консервираш" – запазваш това, което си открил, както си го открил, и само го опазваш от околната среда), в сравнение с реставрация, реконструкция или пък това, което се прави от арх. Юлий Фърков: строителство по хипотеза върху антични останки (няма дефиниция за този подход, още).

Самият Фърков – държавно наложен монополист в проекти, свързани с културно-историческо наследство от Древност, Античност и Средновековие – също показа съмнителната си компетентност, трудно различавайки и неаргументирайки различните исторически периоди в проекта си за Небет тепе по време на общественото обсъждане.

Именно този колектив от хора, които нямат яснота и експертност в работата с културно-историческо наследство или съвременна архитектура са проблемът, който можеше да бъде лесно отстранен, ако португалското студио бе оставено да работи самó. В момента тази гаранция я няма и дори все още да не сме започнали да строим измислени арки, портици и фризове, опасността съществува. Е, остава ни само да чакаме и да следим – обещаваме, че в Медиакафе ще го правим изкъсо.

Заб. Дебело искаме да подчертаем нещо, тъй като сме в предизборна кампания и то в нейния, ха-ха, разгар. Нямаме нищо конкретно против актуалната общинска администрация – тяхната липса на експертност по тези въпроси не е по-различна от липсата при предходните. Не е и по-различна от останалите кандидати – нито един* от тях не е казал и дума за архитектурните конкурси – това се видя и при гласуването на решението за отстраняване на FORA, одобрено от целия некомпетентен по тези въпроси Общински съвет. С една реч: Тази статия не цели да ви насочи да гласувате за този или онзи, а цели да накара обществото да следи изкъсо процеса по реализиране на Площад „Централен“, тъй като вярваме, че най-важното в случая е равния старт и експертното начало, а не кой от коя партия е.

* – Всъщност има едно изключение, кандидат, който говори за културно наследство и нормален начин за неговото опазване, но предвид, че в Медиакафе умишлено страним от политическите спорове, ви препоръчваме просто да проследите всеки кандидат и неговите идеи, ако ви интересува

Вашият коментар