Актуална тема в градското пространство, изместила поне за ден политическите препирни под тепетата, стана предложението на кмета на район „Централен“ Георги Стаменов, касаещо отдаването на част от Дановия хълм (Сахат тепе) за построяването на ресторант на същото място, на което преди десетилетия е имало такъв.
Въпросното предложение ще бъде гледано на сесия на Общинския съвет в ГДК, а що се отнася до описаните мотиви от вносителя, то в тях няма нищо нередно.
Разбира се, както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Няма да поставям под съмнение чистосърдечното желание на г-н Стаменов за съживяването на Сахат тепе и неговото облагородяване, защото в предложението си той стъпва на миналото и не излиза от рамките на благоприличието.
Приемайки, че изначално замисълът е добър, то тук идват няколко въпроса, на които трябва да бъде даден отговор.
Защо не се направи предварително обществено обсъждане с гражданите, при положение, че същите биха могли да доразвият идеята и да дадат допълнителна свежест в едно бъдещо облагородяване, а се бърза с решаването на въпроса по чисто административен път?
Тази неприятна традиция от години изправя на нокти пловдивчани, особено когато става дума за съществена част от историческото наследство в града.
Защо Общината не реализира един такъв бъдещ обект/ресторант за своя сметка (оставям настрана за момент дали е удачно или не същият да бъде построен), като по-късно с приходите от наем да може да поддържа пространството на целия хълм?
Инвестицията би си струвала, а и поддръжката и контролът по опазване на територията биха останали в ръцете на местната власт. Така биха изчезнали и съмненията за някаква предварителна договорка с потенциален инвеститор.
Каква е гаранцията, че при частен инвеститор същият няма постепенно да увеличи обема на ползваната площ, да премахне някое друго дърво, което би му попречило и т.н?
Примери много през последните години в това отношение, а видно е, че прагът на търпимост при хората е стигнал своя лимит. Смешните (все още) глоби за отсичане на дървета и изобщо всякаква растителност из града едва ли биха спряли една евентуална „самоинициатива“.
Как ще бъде контролиран, а едновременно с това осигурен достъпът на превозни средства до питейното заведение? От една страна би следвало автомобили да не могат да се качват по хълмовете, а от друга вероятно това би било невъзможно, тъй като ресторантът е логично да бъде зареждан?
Сахат тепе е защитена местност, в която освен хората, имащи желание да се разходят и отпочинат, не би следвало да се допускат каквито и да било превозни средства, без значение дали същите биха изпълнявали някакви узаконени функции. Все пак там, като по чудо, все още има някакво биоразнообразие.
Кой и как би гарантирал нивото на шума от заведението, както и неговото работно време, за да не възникват проблеми с живеещите в съседство пловдивчани?
Това е поредният въпрос, на който би следвало да се отговори съвсем конкретно, за да може по-късно да няма драми и неразбирателства.
Каква е гаранцията, че изграждането на заведението ще бъде пълно копие на съществувалото такова?
Добавянето на „нещо допълнително, но от сърце“ при частните инициативи е съвсем разбираемо, тъй като всеки инвеститор би гледал преди всичко своя, а не толкова обществения интерес. Свидетели сме през годините на „реставрирането“ на знакови сгради в Пловдив, които за „по-красиво“ променят облика на града в нова, но далеч не автентична същност.
Тези въпроси съвсем нямат за цел отклоняването на общественото внимание в посока кой да строи един бъдещ ресторант, неглижирайки дали изобщо е редно да се прави такъв, но тъй като обществено обсъждане до момента липсва, то същите имат своята важност при вземането на каквото и да било бъдещо решение.
Аз лично бих подкрепил възстановяването на стария ресторант на Сахат тепе единствено, ако той бъде пълно копие на предходния и Общината се ангажира с неговото изграждане, дори по-късно да го отдаде под наем. Така общественият интерес би бил защитен и опасността за своеволия върху един от символите на Пловдив би бил избегнат.
И все пак – нужно ли е съживяването и облагородяването на хълма да бъде обвързано с построяването на ресторант?
За автора
