Освиркването на Божидар Димитров (който не е професор) изобщо не беше най-важното, което се случи по време на общественото обсъждане за Небет тепе. Вдигането на шум около случката обаче бе достатъчно да „вкара“ Пловдив в националните медии относно градските предпочитания за начина на правене на история – дали като наука, или като „шок“ с откриване на вампири и русалки. С това последното Димитров направи България известна по световни медии.
Пловдивската общественост доказа, че иска градът да бъде известен по света с автентична, истинска история – каквато има, а освиркването бе просто избухването на дълго събирана енергия. Този и много други проекти просто бяха правени под черно наметало, скрити от недоволството на експерти и лаици – за пръв път видяхме откритост пред хората. Какво все пак беше важното, което стана ясно след дебата за Небет тепе:
Общината може да е арогантна, но е диалогична
Кметът Иван Тотев обърка аудиторията – никак не бе на място арогантното подмятане, че няма нужда да има обществено обсъждане, но той лично искал да има такова, и заради неговото едва ли не позволение, обществеността се запознава с обществен казус.
Тотев обаче беше много по-прав от аплодиращите в залата на два пъти, които се надявам останалите хора да са осъзнали. Първата му точна реплика беше реторичният въпрос „Проектът, с който предната администрация закъсня с 15 минути – вие виждали ли сте го?“. Факт е, че преди години администрацията на Славчо Атанасов кандидатства с проект за Небет тепе – изготвен от много по-сериозен специалист от мънкащия архитект Фърков – от Румяна Пройкова. Факт е обаче, че обществено обсъждане по онзи проект нямаше, а по този имаше – и в това Тотев е много прав.
Другата изненада бяха аплаузите на залата след коментар, че Небет тепе е държавна собственост. Тотев реагира на тази градска радост с учудване – и също бе напълно прав. Да, така е по закон, но какво от това? Всички „крепости“, които изглеждат като смес от цирк и чалготека, също са държавна собственост. Именно петъчното обществено обсъждане доказа, че държавата е неспособна да опази културните си паметници – по-малки градски общности, стига да имат достатъчно образователни и културни натрупвания, очевидно могат да ги защитят.
В крайна сметка доц. д-р Мария Шнитер, инж. Констанин Бобоцов, писателят Йордан Велчев и всички останали не-архитекти и не-археолози преглътнаха това, че бяха обвинени за „лаици“ (нищо, че Небет тепе е толкова многопластов проект, че се нуждае от доста широк кръг специалисти), за да се изкажат спокойно и възпитано по въпросите за обекта. Еволюцията у властимащите беше видна – когато видяха как напълно резонните въпроси – и от „лаици“, и от професионалисти, не получаваха отговор от държащия се като абсолютно некомпетентен по собствения си труд арх. Фърков.
В крайна сметка общината прие широк обществен и експертен дебат и оценка, преди да се прави каквото и да е на хълма. И това е чудесно – подобни спорове или натиск има и в София за техните безумни проекти за Централна градска част, но управата там не помръдва и на йота в желанието си да оцвети в жълтеникаво-оранжево цялата ни административна столица.
Общината не знае какво подкрепя, но това напълно е нормално
Проектът за Небет тепе бе многократно защитаван и оценян положително от общинската управа в последните месеци. Всички критици бяха заклеймявани, обявявани за врагове на Пловдив или заплашвани под различна форма. Изведнъж обаче – съвсем в прав текст – кметът Иван Тотев, а безспорно и наобиколилият го антураж от заместници и председатели на Общински съвет, си призна, че не познава проекта – да, не познава същия този проект, който така ревностно защитаваше пред медиите.
Ако все пак е използвал пресилени думи, за да остави шанс на специалистите да се изкажат – самият той се издаде. В един момент Тотев репликира арх. Бакалова, когато тя коментира надграждането с 9 метра на кулата-бастион. Той каза, че такова нещо няма – а всъщност напротив, има и си е съвсем ясно обозначено на проекта. В друг момент Тотев се изказа, че нямало зъбери – напротив, около бастиона се оформят (построяват) 3 съвсем хипотетични зъбера от римската стена до бастиона (който май уж бил от средновековието? Не стана ясно). Да не забравяме и истерията около гравюрата, интерпретирана крайно погрешно, или пък постването на изображения от Джендема, но с надпис "зъберите на Небет тепе".
До някаква степен е напълно нормално един човек да не е запознат с всеки детайл по всеки проект, касаещ града. Лошото е, когато този човек агресивно защитава непознатото и напада всеки негов (на проекта) критик. Крайно време е градската управа и управниците да осъзнаят, че когато някой каже, че бетонът в Цар Симеоновата градина е прекалено много, а лампите в зеленината те заслепяват, докато ходиш по малките пътечки, не става въпрос за лична или партийна омраза, а за съвсем нормална критика на абсурдно решение на неумел архитект.
Пловдив е културната столица на България
Пловдив спечели титлата „Европейска столица на културата 2019“ – дали ще направи нещо от този няколкогодишен процес, ще се разбере в зависимост от това дали работата се остави в ръцете на експертите, или властта отново ще бъде узурпирана от един човек. Именно това се случваше с крепостите из България, вдигани до керемиди и зъбери по идеология на Божидар Димитров. Пловдив обаче отдавна е бил, и явно все още е културната столица на България и не позволява своеволия.
Реакцията към Димитров, а и цялостното отношение към културното наследство на пловдивчани – не забравяйте, че все пак обсъждането, умишлено или не, бе в работен ден, в работно време – бе показателна за цяла България. Одобрения и похвали за действията на пловдивчани пристигат от цялата страна, от разнообразни медии, които осъзнаха значимостта на събитието. Досега културно-историческото наследство се управляваше от човек, който се опита да вкара вампири в науката – но никой не му се бе опълчил публично. Именно затова градът е културната столица на България – Пловдив, гражданите на Пловдив, направиха това, което останалата част от България нямаше смелост да направи. И, за щастие, властта на града вероятно ще ги подкрепи.
Небет тепе е „болно“ и се нуждае от „диагноза“
Много точно определение получи проектът на арх. Фърков, като сравнение с действия на доктор, който лекува преди да е започнал изследвания.
Всички в залата бяха съгласни – Небет тепе е „болно“, то не може да продължава живота си в бурени и сред разпръснати камъни с една-едничка информационна табела откъм Стария град. За да започне да се „лекува“ обаче му трябва „диагноза“. А консенсус по темата сред археолозите няма – докато не се проведат достатъчно подробни научни изследвания, въпросите от кой период точно са различните стени, ще си остане висящ. Заличим ли всичко това под 8 метра нови стени, пътят на учените ще е завинаги преграден.
Безспорно е, че на Небет тепе нещо ще се случи. Градската управа има волята да го направи, има и времето. Очевидно видя, че е нужно и да изслуша експертите – а също и „лаиците“ – защото Небет тепе е твърде съкровен за пловдивчани проект, за да го оставим на произвола на феновете на вампирите. Бъдещето на хълма, безспорно, ще е хубаво и качествено.
Остава горчилката, че това не се случи с, например, Цар Симеоновата градина, за която се надяваме некадърното изпълнение да приключи с опасните за децата и хората градинки и детски площадки. Освен карикатурни фигури – инженер-естети, които премахват скулптури, защото са „по средата на пътеката и пречат“, вина имат и всички тези пловдивчани в залата, които не подложиха властта на същия натиск.
Остава обаче и оптимистичната надежда, че другите важни проекти, като например за социализирането на река Марица, вече ще се случват по подобен начин – с широк обществен дебат и консенсус между гражданите. Управата на града даде заявка, че най-важните неща вече ще се решават именно по този европейски, демократичен начин. Чакаме да видим дали това ще се случи.
Вижте и кадри от изгонването на Божидар Димитров, който се опита да вземе думата без ред, след това обяви всички за луди и си тръгна с измънкано под устата "майната ви":
За автора
