Джендема: Хълмът на Нимфите

Демокрацията ни отне много неща по думите на един партиен лидер, част от днешното демократично управление. Пловдив не прави изключение, но поради една или друга причина, демокрацията остави незасегнато името Младежки хълм на най-високото от тепетата, въпреки че то е пряко свързано със спомени и наследство от времето на социализма. То е и единственото съвременно, което има по-голяма популярност от „автентичното“ турско. Този хълм обаче има далеч по-богато и стародавно минало, за де се фокусираме само към втората половина на 20 век.

В древността на самия му връх се е издигал храм, посветен на местното превъплъщение на бог Аполон – Кендрисос, така че се предполага, че хълмът е носел това име, а понякога то се е използвало по отношение на самия град. В Аполон Кендрисийски се открива древнотракийски местен култ, така че това вероятно е едно от старите имена на града преди завладяването му от Филип II.

Освен останки от храма и оброчни релефи на Кендрисос, са открити и множество такива в чест на горските нимфи, наричани дриади, за които се е считало, че живеят във вековни дъбови дървета и покровителстват горите. В тази връзка може да се мисли, че хълм на нимфите дриади е друго вероятно паралелно име на възвишението, което е надживяло това на езическия бог и вероятно далечен отглас от него е достигнал и до османското завладяване. Вярванията в нимфи, самодиви, феи и всякакви подобни свръхестествени същества от женски пол продължава да съществува и след изкореняването на езичеството и налагането на християнството или други монотеистични религии, така че това не е особено учудващо.

Подобен е случаят с името на връх Перелик, което в съчетание от персийски и турски означава Самодивско сборище и вероятно е превод на име преди завоеванието. Тази връзка вероятно е породила турското име Джендем тепе – адски, пъклен хълм, като се е срещала и формата Джин тепе – хълм на духовете. Както вече стана ясно, през античността най-високото пловдивско тепе е било тясно свързано с градското пространство; за това свидетелстват и археологическите открития. Западните и северни склонове на хълма са били покрити с гъсти дъбови гори, които са носели отмора и прохлада на жителите в летните жеги. Покрай хълма е минавал и аквадуктът, следи от който са запазени и днес.

Постепенно градът запада и губи територии, горите са изсечени и Освобождението заварва пловдивските тепета голи и без растителност. Дори и след разцвета на римската епоха обаче хълмът остава част от близката градска околност и при подходящи случаи отново се включва в урбанистичната структура. След приемането на християнството храмът на Кендрисос е заменен от християнска базилика, която в последствие е изоставена. През първите години след османското завоевание, когато Пловдив има важно военно стратегическо значение, в града често пребивават османските султани.

Това довежда до построяване на резиденция западно от хълма, която обаче след края на 16 век също е изоставена и понастоящем от нея не е останала никаква следа, освен вече неизползваното, но отразено в карти, планове и литературата име Сарай кър. От османско време са запазени сведения и за други имена – Гьозчи тепе – наблюдателния хълм, Джун тепе, шафранения хълм и Чийдем (Чигдем) тепе – минзухарения хълм.

След Освобождението на това отдалечено място – в Джендема, според модерните градоустройствени правила, е пренесена и устроена градската болница; на тази територия и днес са голяма част от клиниките на Медицинския университет. Йосиф Шнитер отбелязва разширяването на града и в тази посока в първия архитектурен план, но това става относително бавно и той достига дотам след войните за Национално обединение. След техния злополучен завършек пловдивското общинско управление взема решение в източния и североизточен край на хълма да бъдат оземлени инвалиди от войните. През следващите години израства квартал „Инвалид“ или „Инвалиден“, вече забравено име, далечен спомен за което е запазен в това на улица „Войнишка слава“.

През 30-те години, както и на повечето други хълмове, са предприети мащабни залесителни дейности, тогава са направени водопровод и басейна на върха, за да се използват за напояване при залесителните дейности. За съжаление, по същото време добива на каменен материал в югоизточните части на тепето нанася немалки загуби на неговия автентичен вид, но местната власт, успява да ги прекрати навреме преди да бъде цялостно или в голяма степен заличено; за това положителна роля изиграва и много по-големият му размер от този на Марково тепе.

Голяма част от благоустройствените дейности, планирани през 30-те години, са довършени след Втората световна война от младежки бригади, които дават съвременното име на хълма. Те прокарват пътя до върха, основните алеи и стълбища. В края на 70-те години е оформено парковото пространство в южното подножие, заедно с детската железница „Пионер“, построена от ЖП управление – Пловдив, открита в чест на 35-годишнината на пионерската организация (детско комунистическо обединение, създадено от новата власт по съветски образец) на 23 септември 1979 г.

Дълго време след демократичните промени железницата с три гари и тунел беше изоставена, но в последствие е възстановена от общината и днес продължава да е сред водещите атракции за най-малките. Хълмът обаче привлича посетители от всяка възраст и професия, той е подходящ както за екстремно спортни натоварвания, така и за лежерни разходки.

Както и да се движите – бързо или бавно, на колело или пеша, по стълби, пътеки или алеи, гледката отгоре си заслужава усилията. Най-високият хълм на Пловдив гордо е изправил снагата си и гледа снизходително над древния град, същинско пеленаче в сравнение с неговото геологично минало.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Сахат тепе: Омагьосаният хълм, където времето спира

Хълмът Бунарджик: Любимото място на пловдивчани

За пловдивските хълмове

Вашият коментар