Кой ще има смелост да застане на страната на Бербатов?

„Няма смисъл да се бориш с прасе, защото и двамата ще се окаляте, но на него ще му хареса.“

Хронология на събитията: На 14 октомври 2019-та националният ни отбор по футбол губи домакинството си на Англия с 0:6, а срещата е съпътствана и със скандал на расистка основа, умело раздухан от островитяните. На следващия ден – 15 октомври, премиерът Борисов призовава Борислав Михайлов да подаде оставката си като президент на БФС. В следващите няколко часа ГДБОП нахлува във футболната централа, а бившият вратар обявява своето оттегляне.

Повече от година след тези „драматични“ събития футболната общественост живее с илюзията, че предстои да се проведе извънреден конгрес на БФС, на който да бъде избрано ново легитимно ръководство. След дълги спорове кога, как и дали да се проведе същият, на 15 март 2021 година  от футболната централа обявяват 25 юни за съдбовния ден, който ще даде яснота за бъдещето .

На 27 април бившият централен нападател на националния ни отбор Димитър Бербатов официално обявява кандидатурата си за президент на БФС, представяйки на пресконференция своя екип, час от който са и други две емблематични имена – Мартин Петров и Стилиян Петров. Само ден по-късно – на 28 април, Михайлов „неочаквано“ оттегля своята оставка, заявявайки, че си е отпочинал и завръщайки се убеден, че на всички ни е било скучно без него.

Толкова за хронологията, а сега по същество.

Да сравняваш Димитър Бербатов като визия, говор, поведение, манталитет, успехи и визитка с настоящите ръководители на футболната централа дори не е смешно. Смешно беше по времето на Батето, но него вече го няма, а наследниците му дори не могат и да ни разсмеят.

Мнозина упрекват Бербатов в прекалена дистанцираност и високомерие, неотговарящи на родните нрави, където всяка „звезда“ може да се снима в чалга баровете с подпийнал фен, за да бъде харесван, но тук говорим за изграждане на манталитет в различни от нашите условия.

Когато си заминал още като младеж в Германия, а след това си прекарал цялата си кариера в консервативна Англия, възприемайки начин на поведение и обноски, ще ти е трудно години по-късно да се разпищолиш по потник и джапанки в местна кръчма сред запотени и червендалести лица, само за да бъдеш „човек от народа“. А и няма нужда.

Какво „жълто“ научихте за него и семейството му през всичките тези години, когато той беше във фокуса на вниманието на целия футболен свят? Нищо! Единственото лично, което ставаше обществено достояние, бяха карикатурите му, впрочем доста успешни, с които той се забавляваше.

Не извади на показ нито съпругата си, нито децата си. Не се забърка в обичайните за родната ни действителност чобански скандали – за връзки с чалгаджийки, нощни изпростявания по кичозни барове и т.н.

А, да, имаше и продължава да има нещо, с което хората го асоциират извън футбола – неговата фондация, подкрепяща и даваща шанс на талантливи български деца да реализират своите дарби и умения. Скучно, нали?!

Бербатов олицетворява всичко това, което липсва на българския футбол. Аз също не бях щастлив, когато той обяви оттеглянето си от националния отбор, но не го заклеймих като предател, давайки си ясна сметка за причините, които стояха зад това негово решение.

И не, не вървят лафовете „да остане и да се бори“, защото когато виждаш, че средата е отровна и си малцинство, несъгласно с нея, е по-добре да се махнеш, за да не оцапат името ти, отколкото по-късно да бъдеш в общия кюп сред тези, довели националния ни и клубен футбол до настоящото дередже.

Напълно разбираемо е защо управляващите българския футбол не харесват Бербатов. По-успял е от тях, по-уважаван е и разпознаваем по целия свят, името му не е било забърквано в уредени мачове, купени съдии, съсипани детско-юношески школи, занемарени бази, празни стадиони и т.н. факти, превърнали се в ярка визитка на настоящите футболни ръководители.

Е, този незабравим, този невероятен Боби Михайлов ни радваше в прословутото американско лято, но от тогава изминаха 27 години, а той, както и поколението на „четвъртите“, просто се провали, това е истината.

Дали ще се провалят „Трите коня“ е трудно да предвидим, но пък е вън от съмнение, че трябва да бъдат подкрепени, защото, на този етап, само чрез тях може да влезе глътка чист въздух в смрадливото блато, наречено български футбол.

При така създалата се ситуация – „завръщането“ на Михайлов и оставането на също „подалите оставки“ членове на настоящия изпълком на БФС, отново ще потънем в безвремие за поне една календарна година, а може и повече. Афиширайки подкрепата на над 350 клубове за себе си, Михайлов даде ясен знак към Бербатов, че бъдещето вече е уредено.

А то не е и толкова трудно да си го представим. Шефовете на зоналните съвети пият по една ракия с локалните си подчинени в административно отношение ръководители на клубове, сплотяват колектива, съответно последните продължават да са предани на настоящата футболна династия. Може и да не е толкова семпло, ама едва ли е криминале в стил Агата Кристи.

Пука му на бай ти Гошо, президент на ФК „Чукундур“ в село Мухъл, кой ще е президент на БФС. Важното е софра да има и всичко е шест. А от Бербатов софри и шуробаджанащини няма как да се очакват, следователно подкрепа за него от подобни футболни властелини няма да има.

На фона на тази ясна родна картинка, олицетворяваща ориента във футбола ни, възникват два въпроса, които ще е добре да получат скоро своите отговори, защото продължаващата тишина е повече от срамна.

Ще реагират ли по някакъв начин на случващото се безобразие т.н. елитни клубове в България или отново леко ще приклекнат, за да не бъдат „ударени“? Нали всички те непрестанно тръбят, че футболът ни е на дъното и трябва радикална промяна? Ще има ли някой клуб достатъчно смелост и достойнство, за да подкрепи Бербатов публично? Да видим.

А най-гневни от разигралия се фарс би следвало да са феновете. Именно те са крайните потърпевши от продукцията, която им се предлага, както и от условията, в които са принудени да я наблюдават. Кога и дали организираните фенове ще изразят своето мнение за тази смайваща арогантност, която им бе предложена за десерт?

Всички видяхме какво се случи, а и продължава да се случва в Англия, след като местните футболни гиганти пренебрегнаха привържениците си в опит да създадат т.н. „Суперлига“. И там говорим за клубове, които са богати, успешни, а феновете им имат прекрасни условия за гледане на мачове, да не говорим за чисто футболната продукция, от която ние сме на светлинни години.

А тук какво? И докога?

Снимки: Интернет

Коментари (2)

  1. Страхотна статия! Адмирации за Стефан Попов. Абсолютно подкрепям вижданията , нооооо……това се случва в България все пак. Не очаквам нищо ново под слънцето.

    Отговор
  2. Поздравления за статията! Дълбоко се надявам съмненията за бъдещето на нашия футбол да се опровергаят за доброто на фенове и футболисти.

    Отговор

Вашият коментар