Ще се изтрепем ли на Гребната, докато се караме за втори канал?

През последните две седмици пловдивската общественост беше ангажирана с това да се опълчи на дългогодишните мераци за изграждането на втори гребен канал, който би унищожил гората между настоящия такъв и река Марица.

Споровете дали да има втори гребен канал не са от днес, а от доста години, но те, без съмнение, са обвързани и с бъдещето на проект, който беше шумно афиширан и после изчезна от полезрението на обществото. С две думи – облагородяването на пространството, намиращо се на запад от от любимата на пловдивчани гребна база.

И докато непрестанно ни занимават с проекти в бъдеще време, настоящето продължава да бъде все така плачевно. Точно преди година показахме на нашите читатели как изглежда въпросната зона, а картинката днес е абсолютно същата.

Мост, който не е обезопасен и на който човек спокойно може да пропадне, да си счупи крак, а и по-лошо, да не дава Господ! Гората е осеяна с паднали дървета, които традиционно явно никой няма намерение да премахне. Виждат се обичайните офроуд следи по пътеките, а сред отпадъците има и строителни такива.

Единственото положително, което може да бъде забелязано, ако не броим красотата на самата природа, е това, че обичайните битови боклуци липсват. Но и това е разбираемо, тъй като протестиращите срещу изграждането на нов гребен канал се погрижиха за същите преди броени дни.

Защо целият парк е оставен на произвола на съдбата така и не става ясно. Кой ще носи отговорност, ако някой се претрепе на въжения мост? Впрочем, злите езици твърдят, че състоянието на въпросния е отговорност на „Жилфонд“. Ако това е така, дори няма смисъл да коментираме повече.

Само полуидиот може да направи връзка между въпросното общинско звено и въжен мост в паркова зона. Разбира се, не бих се изненадал.

Но и това не е толкова съществено. Чиято и да е отговорността, тя липсва, а това е престъпно нехайство – ни повече, ни по-малко.

Не съм математик, но вероятно читателите биха сметнали колко ресурс би отишъл за 50 нови дъски на моста и боядисването на ръждясалите метални въжета и парапети. Поне за това!

Едва ли би било трудно да се сметне и колко курса с камион биха били необходими, за да се нарежат и премахнат от зоната изсъхналите дървета.

Дори няма да отварям дума за възможността те да бъдат дарени на социално слаби хора, които нямат възможност да си закупят такива.

Та така. Важното е да се карат хората за някакви утопии (дано си останат такива), а през това време актуалната картинка е плачевна.

Разбира се, ако не броим мащабното строителство около целия гребен канал. То вече е видно и с просто око, а зеленият пояс и усещането, че се намираш на място извън града все повече остават в миналото.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Временна победа за защитата на Гребната база

Мълниеносно набира сила инициатива за спасяване на Гребната база

Ще стане ли сив зеленият проект за Гребната?

Ще стане ли скоро беля на Въжения мост до Гребната база?

За автора

Коментари (1)

Вашият коментар