“Концесия на Гребната не е на дневен ред” – с тези думи кмета Здравко Димитров изми ръцете си от проекта за изсичане на 150 декара гора и даване на съществуващия канал и съоръжения на частник. Нямало и пари за него, а и въобще не бил предложен за отчуждаване имота от 11 декара, който седи по средата на плановете за бъдещото бетонно корито на мястото на сегашната растителност.
Какво толкова са се впрегнали десетина (по думите на Зико) гласовити еколози точно сега. Десетина, естествено не обръщайки внимание, че на протеста в студената януарска сутрин присъстваха всъщност почти стотина граждани, а подписката е официално подкрепена и подписана до момента от над 4300 души, а е споделена на стените във Фейсбук на над 23 000 пловдивчани.
Пригласят му, естествено, и усложливи гласове, които се чудят защо точно в този момент гражданите негодуват срещу плановете на администрацията, официално внесени в ОС. Чудят се, и извиват омайни приказки за завери, насочени към избори на 2 години разстояние и удобно забравят обстоятелствата, които са пред очите им.
И обстоятелствата се разясняват с буквално следващото изречение от коментара на Зико относно Втория гребен канал. От него става ясно, че администрацията явно е много “За” проекта по принцип, че нямало нищо лошо да има такова съоръжение там, ама първо сега искали да се заемат с Голямоконарско шосе и нямало как сега да стане.
Кмета дори хипотетично предполага в същото препитване от репортери на площада вчера, че ако общината пуснела в собствената си администрация анкета, щяло да има поне 200 човека, които да я подкрепят, което според него означавало, че обществото било разделено.
От една страна аз освен членове на общинската администрация, както и хора, директно свързани с проекта, от който биха се облагодетелствали лично, друг обикновен пловдивчанин или организация така и не видях в бурните онлайн и офлайн дискусии да застане зад идеята за сеч на 150 декара за сметка на бетон под каквато и да е форма. От друга обаче такъв дебат за бъдещето на Гребната е нужен и ако администрацията не е забелязала – вече активно се развива в обществото и е твърдо и еднозначно против сеч, включително и с мнението, което четете в момента. Даже напротив – множество гласове вече започват да се издигат за спешната нужда общината да започне да се полага нужните грижи за зелените площи около канала, за да станат отново привлекателното място, което са били преди десетилетия.
Ако общината наистина претендира, че не взима решения, противоречащи на мнението на пловдивчани, и че търси диалог – би трябвало да изтегли предложението за концесия от програмата на Общински Съвет, а не, както все още се запъва, да го държи вътре и да му дава институционална подкрепа и легитимност, за да може да го задейства в бъдещ по-удобен момент.
И тази подкрепа от администрацията е важна, защото прави възможно във всеки един момент този казус от спящ да бъде активиран с едно бързо и изненадващо решение за отчуждаване на терена от 11 декара. Не е като да не сме виждали това да става многократно и после да сме “учудени” от резултата и да се питаме защо нищо не сме направили, като му е било времето още.
Казусът с Втори гребен канал беше временно стопиран заради бурната обществена реакция на гражданите, но заявките на администрацията, че въобще не се е отказала от изпълнението му, активната му защита от тяхна страна и институционалната подкрепа, оказвана с редовното вкарване в ОС за концесия, трябва да държат всеки пловдивчанин, който иска града да запази зелената си система, нащрек.
Ако администрацията, както по всичко личи, не оттегли концесията от програмата си, съвсем скоро предстои гледането й на Общински Съвет.
До тогава всеки граждани, който не иска изсичането на 150 декара гора на Гребната и отдаването й на частник, може да се включи в подписката и да подпише от ТУК.
снимки: Mitakis Photos
Още по темата: Мълниеносно набира сила инициатива за спасяване на Гребната база
За автора
