Циркът тръгва, циркът идва

Вече съм на възраст, в която и да не желая, жизненият опит все нахлува отнякъде. Така е и с изборите. Забелязал съм, че в сутрините след наистина важни избори за хората у нас – парламентарните и местните, без значение на резултата (картоиграчите вместо тази дума понякога използват „резил“, което в такива случаи е още по-подходящо) чувствам приповдигнато настроениe. Вероятно във връзка с това, че предстои ново начало, както при настъпващата Нова година сме изпълнени с очакване, че ще бъде по-хубава от старата. Такива чувства и надежди ни обсебват, сякаш дори повече във времена на изпитания и трудности. По този начин посрещнахме и настоящата година, която засега ни носи изобилие от неприятности, но въпреки това надеждата е неизлечима. За някои политически формации обаче се видя, че максимата на римляните Dum spiro spero – Докато дишам, се надявам, трябва да бъде заменена с това, което според Данте е изписано на портите на Ада – Lasciate ogni Speranza, voi ch’entrate! или Надежда всяка тука оставете!, какъвто е българският поетичен превод.

Победителят взима всичко, но засега не се знае кой е победителят, а и кой какво ще вземе, така че по-добре да обърнем внимание на губещите, на които скоро няма да има кой да го направи. Някой може би ще каже, че вадя нож на умряло куче. До известна степен е така, но първо – кучето се е самоубило и второ – не се търси нито заяждане, нито злорадство. Анализът стъпва на най-сериозната база – волята на народа. Числата показват най-висок резултат за ГЕРБ, но покрай началото с антична мъдрост, веднага се сещам за друга подходяща – Пирова победа, успех равнозначен или на директно поражение, или на такова в близко бъдеще и стратегически план – печелиш битка, но губиш война. ГЕРБ има най-много мандати, все още цялата държавна администрация и повечето общински, така че няма да се даде лесно, както се казва, но неговите патерици вече си заминаха.

Патриотичната себичност, или себичният патриотизъм, разцепиха вота и сега Воеводите и НФСБ са извън играта. Към тях, макар и с известно колебание, както заради патриотизма, така и заради неофициалната и по-непоследователна функция на патерица, трябва да се причисли и формацията на Веселин Марешки. Ако добавим и половината процент на Атака, както и два и половината на Възраждане, се вижда, че каузата на национализма в България не изглежда толкова безнадеждно изгубена, но вероятно са нужни нови лидери и идеи, в противен случай този тип гласоподаватели дълго няма да бъдат представени. Парламентарната демокрация е именно това – законодателният орган да отразява възможно най-пълно обществените настроения. Но в България отдавна идеологиите са отстъпили място на интересите и лидерството, така че не е и съвсем ясно дали истински патриотичните чувства са ръководни или евтината демагогия. В това отношение ВРМРО е с едни гърди пред останалите, все пак тя има и най-сериозни исторически традиции, но логично пострада от участието си в управлението. Това обаче, за организация, която не от вчера е гонена и забранявана, не изглежда толкова страшно. За другите бивши парламентарно представени десни положението е по-тежко.

Техните лидери – Валери Симеонов, Веселин Марешки и Волен Сидеров ги създадоха, сега са и на път да ги затрият. Без да се отричат техните личностни, организационни и други качества, тримата са един от добрите примери, че политиката нерядко се родее с цирка. Да ме прощава цирковото изкуство, но тези тримата могат успешно да формират трупа по политическа акробатика и клоунада.

Името е готово – „Трите В-та.“ То не бяха нощни акции на Слънчака, скандали, побоища, „новият Левски“, „грухтящи прасета“, депутат бе наречен “изрод“, партията му „изверги“, президентските консултации за изборите – некомпетентни; обиди срещу протестиращите майки, съдебни дела и присъди – кой за хулиганство, кой за рекет, кой за език на омразата срещу циганите и за майтапчийски изказвания за концлагера Бухенвалд; обвинения в употреба на наркотици, както и самоволни акции срещу тяхното разпространение; прекъснати гостувания в телевизии; атака на НАТФИЗ; странни обрати в междуличностните отношения на тримата и на тези с други политически играчи.

Може би дори циркът не би обхванал жанровото разнообразие, защото често освен смешно е и тъжно, но така е и в живота. Когато трупата и нейната аудитория имат нужда от илюминации, на помощ може да се присъедини неслужилият редник с маршалски жезъл в раницата, в която обаче има и богата колекция пиратки и факли – Ангел Джамбазки. При нужда от охлаждане на страстите евровойводата също е незаменим – никой друг не може да върти така умело маркуча като него! Така че освен загуба за дясното представителство, за политическите кариери и до голяма степен в личен план за скандалните лидери и техните обкръжения, щетата е и за българската жълта журналистика. С други думи – за по-голямата част от медийната гилдия, която някога беше наричана Четвъртата власт, но понастоящем крее и тлее в търсене на сензационни материали с голяма аудитория и ниска добавена духовна стойност.

Какво става в лявото пространство? За щастие или за съжаление, БСП все още се държи там. Отслабващите ѝ позиции са обект на множество материали и анализи, така че Столетницата не представлява интерес за настоящия обзор, насочен към микрополитическите по резултат креатури с рязко разминаване между амбиции и възможности. В това отношение се откроява АБВ – христоматиен пример, че който се е опълчил срещу създалата го политическа сила, не го чака нищо добро. По принцип рядко се и случва президент след изтичането на мандатите си да постигне друго нещо голямо – почти няма и какво, а от високо се пада най-лошо, но именно тогава си проличава качеството, наречено умереност – да се оттеглиш навреме преди да станеш за резил (пак тази дума). На това отгоре БСП, от което Георги Първанов и Румен Петков отлюспиха АБВ, още носи негативите на Тройната коалиция с демиург агент Гоце.

Котерията на име Българска социалдемокрация и пр. – пълното име съдържа почти толкова букви, колкото е броят на гражданите, гласували за нея, няма нужда да се коментира – нейното лице, друг виден шоумен – Добрият вълк Лупи – проф. Александър Томов, говори сам за себе си. Какво друго да кажеш за отсъствието на тези сили от парламента освен едно прочувствено Язък! Като заговорихме за брой гласували – ето някои цифри при над 98 % обработени протоколи от изборите. МВРО, пардон – ВМРО са единствените преминали 100 хиляди гласа и надали ще достигнат 120 хил. Доста хора, около 80 хиляди, са гласували за Възраждане, начело на която стои мой колега от Великотърновския университет. Историческият факултет там по мое време беше истински генератор на националисти и доста кадри се създадоха. Аз обаче удържах на изкушението.

„Атака“ получава над 15 хиляди гласа, приблизително толкова има и АБВ. Цялостният поглед към броя гласували дава добра представа защо най-вероятно ще има предсрочни избори. Няма политическа сила надхвърлила милион гласове. Отново най-голямата партия е тази на въздържалите се. При създалото се положение не само че ще е трудно да се състави правителство, но то, каквото и да е и който и да застане зад него, няма да представлява мнозинството от българските граждани и ще има твърде тясна социална база. Заслужава си да се погледне и към центъра – колкото и условни да се идеологическите определения.

Тук се забелязва провалът на бившата дясна ръка на Бойко Борисов – Цветан Цветанов, който увлече цифром и словом около 40 хиляди души – малко над процент. Поне ще вземе субсидия. Човек с толкова имоти винаги има нужда от средства. Друг изгонен от Борисов и то чак в Дубай – Васил Божков – Черепа, колкото и да е странно не е особено далеч от резултата на ВМРО – над 94 хиляди. Позиционирането му в център – дясно не е абсолютно сигурно, но изглежда най-вероятно. Ако беше влязъл в парламента, циркът и тук беше гарантиран, но пак Язък! За шоуто обаче трябва да сме спокойни – един от най-изявените дейци на българския шоубизнес е начело на втората политическа сила заедно с целия си екип от сценаристи.

Че сценарият ще бъде изпълнен с драматични и комедийни обрати е ясно, но дали ще бъде с хепиенд?

ОЩЕ ЗА ИЗБОРИТЕ:

Машинното гласуване – добра практика с лошо изпълнение

Българите дадоха своя глас, въпреки изборите

Селото би шута на ГЕРБ, а София отново е синя

Вашият коментар