2017 година – битката на дроновете

Професор д-р Димо Зафиров, Институт по космически иследвания на БАН. Той е част от екипа, който създаде най-ефективният военен смутител “Стършел”

Професор Зафиров, кой има нужда от антидрони?

Първото масово приложение на безпилотните летателни апарати е в армията. Те са оръжие, включително и оръжие за нападение. Дошло е времето да се намери и “бронята” срещу тях. А това е дена много трудна инженерна задача. Безпилотните летателни апарати са с малки размери и най-често летят с малка скорост, освен това имат много малка отразяваща повърхност, която да бъде засечена с радар. Те трудно могат да бъдат различени от птици. А не можеш да вдигаш тревога за всяка птица, която попадне в работното поле на радара или камерите.  

Как мислите, че ще бъде преодоляно това предизвикателство?

Като че ли най-традиционното решение е да се изпраща радиосигнал, който да смущава връзката между оператора и безпилотния летателен апарат. Това ще блокира управлението или пък ще пречи например да се изпраща картина от летателния апарат към оператора. Иначе казано основна функция – наблюдение в реално време от въздуха или от земята – няма да може да бъде изпълнявана. А за какво ни е “сляп” дрон? Безпилотните летателни апарати обаче все повече стават автономни и не чакат някакъв сигнал от земята, който да ги управлява. Тогава – да, можеш да смутиш видеосигнала, предаван от безпилотния летателен апарат. Но ако дронът идва с цел нападение, тогава този подход със смущенията е неприложим. 

Другата възможност е да опитаме да смутим сигналите на глобалните системи за позициониране, по които безпилотният летателен апарат се води. Интелигентните дрони обаче имат своя инерциална система и могат да летят известно време, без да получават информация за местоположението си от спътниците в космоса. 

Системата “свой-чужд”, която се ползва във военната авиация, приложима ли е при дроните? 

Засега подходът е друг. Има забранени за летене зони – например на 5 километра от летищата. И следователно всеки дрон, който лети в тази зона е чужд и трябва да се свали. Защото излъчването на сигнала “свой-чужд” е доста скъпо и не си струва да се използва при такива сравнително евтини безпилотни летателни апарати. 

Как се сваля вражески дрон?

Вече се опитва това да стане с лазерно оръжие. Много често се използват други дронове, които хвърлят мрежа върху вражеския и го приземяват. Мой колега ми разказа, че общински съвет в Италия е взел решил да не допуска дронове да летят над територията на общината. В противен случай – глоба от 2000 евро. В Холандия използват обучени орли. Орелът може да хване бавно летящите коптери, но по-голям безпилотен самолет не може да прихване. Истината обаче е, че няма намерено ефективна защита. Противодронната защита засега най-често е система от комбинации на вече известни средства. 

Чува ли си дали в най-горещата точка в Близкия Изток – Сирия дали вече не се използват антидронни системи?

Не, зная че там летят дроните на САЩ, летят дроните на Ислямската държава, нанасят си поражения, разузнават, но някой някого да е свалил – това е по-скоро секретна информация.

Вие лично в каква насока работите?

Не съм работил по създаване насредства срещу дроновете. Но работя върху това как да защитавам дроните, които създавам. 

Ако няма надеждна антидронова защита, тогава от какво ги защитавате?

Усъвършенствам безпилотните летателни апарати да летят по-дълго време автономно, а това може в определени ситуации да е и тяхна защита. Работя също върху автономните системи за самоуправление на дроните. 

Това, върху което работите за продан ли е?

Разбира се, но нека първо да създадем достатъчно добри продукти, които да наложим на пазара. Може би най-преспективен в момента ми изглежда пазарът на софтуер за безпилотни летателни апарати. Едно от предимствата на дроните е, че само чрез едно вкарване на софтуер в автопилота го правиш да има много различно поведение. Например: обучаваш дрон за работа в пустинни условия. Опитът от работата на този дрон се вкарва в управлението на 100 други дрона, които никога не са помирисвали пустиня и те моментално се обучават да работят в такива условия. Така че разработката на софтуер е много перспективно, защото прави дрона първо многофункционален и второ – умеещ да работи при различни условия. 

В момента дроните могат да бъдат позиционирани по височина с отклонение плюс или минус половин метър. Това не е достатъчно. Може би чрез европейската система от ниско летящи спътници Галилео ще можем значително да повишим точността на позициониране. 

Още за дроновете:

  • Гайдари с дронове на Римския стадион в Пловдив ТУК
  • Първият пловдивски маратон заснет с дрон ТУК

Вашият коментар