Антон Терзиев: Художникът не трябва да е просто занаятчия

Антон Терзиев е художник и писател, един от 9-мата поканени на тазгодишното издание на Националните есенни изложби. Завършил е керамика, но твори в множество форми на изкуството. През 2010 година печели и награда БАЗА за съвременно изкуство. В Националните есенни изложби, които се откриват на 1 септември, ще представи живописни творби:

Кажете няколко думи за работите, с които участвате?

Участвам с живопис и рисунки от два цикъла, които развивам последно време – „С губещите не се занимаваме“ и „Тихи бунтове“. Размерите варират. Някои работи съм показвал подгряващо в началото на годината.

Общото (и временно) заглавие, под което идват в Пловдив, е „Възход и възходство“. Заглавията и придружаващият селекцията текст са на Светослав Тодоров, куратор на предишната ми изложба, с когото работя по концепцията и на тази.

Каква роля играе фотографията при работата ви?

Фотографията е някакво частично свидетелство за истинност, което ползвам като изходен материал. Следите ѝ са видими в работите ми, някъде подчертани, но ме интересува психологическия реализъм, не фотографския. Извлеченото от снимката винаги се превръща в нещо различно – понякога победителите изглеждат като губещи и обратно.

Изглежда сякаш търсите темите едновременно в ежедневието и в, донякъде, въображаеми ситуации. Детето от тези серии сякаш прави все нещо полу-редно, или направо нередно. Защо?

Художникът опрял до там, че да търси теми, е занаятчия. Ако пък ги намира в ежедневието, значи е лош занаятчия.  Не че е лошо да си занаятчия, но е занимание в периферията на изкуството.

Времето не търпи статика. Тематизиранете е в помощ на жанровата художественост, докато адекватността изисква движение –  умствено, физическо, стратегическо.

Относно въображаемите ситуации, преди да съществува нещо в изкуството, то е било въобразено. Всяка творба представя идеята за самата нея. Изобразеното е само един от слоевете. Конкретно за наратива в „Тихи бунтове“ – персонажът на детето съм поставил в преднамерено обтегнати по съдържание, лесно четими ситуации  – въображаеми и точно заради това съвсем реални, за да засегна различни проблеми.

Кое е това дете – истинско ли е или метафора, плод на творческо въображение или друго?

Детето от „Тихи бунтове“ е синът ми, което не пречи, даже напротив, да е и плод на творческото ми въображение.

Работите с много ярки цветове, как сте стигнали до тях и каква е причината?

Гамите, в които работя са само инструмент от общото внушение , което градя. Колоритът служи на психологизма. И процесът, в който той кристализира, обикновено е дълъг и води до напластяване на материала – друг важен инструмент със собствен език, който използвам.

Носител сте на награда БАЗА. Как виждате съвременната художествена сцена в момента?

Арт сцената в БГ е хаотична и динамична. Температурата и интензивността ѝ се регулират от наличните конкурси, формати и  възможните канали за финансиране. Водещи продължават да са индивидуалните усилия, възможности и интереси. По-интересно е доколко резултатите на частните активности влияят на контекста, дали създават тенденции и вдигат общото ниво, защото пряката връзка между едното и другото е толкова недоказана, колкото е тази между живота и арта.  

Кажете няколко думи за Националните есенни изложби – вашето участие и изобщо как виждате събитието в художествения живот на България.

Архивите на Националните есенни изложби говорят за устойчивост и необходимост от тях. Благодарен съм на дългогодишния им куратор Галина Лардева за личната покана да се включа.

Вашият коментар