Калоян Илиев – Кокимото: „Стремя се да превръщам проблемите в решение“

Национални есенни изложби Пловдив е най дълго съхранилият се форум за визуално изкуство в България. Артистичен директор на Национални есенни изложби от 2013 г. е изкуствоведът д-р Галина Лардева, професор по история и теория на изкуството и декан на факултет Изобразителни изкуства в АМТИИ  в Пловдив.

Калоян Илиев – Кокимото е роден през 1979 година във Варна. Завършил е магистратура Графика във Факултета по изкуства във великотърновския университет „Св.Св. Климент Охридски”. Специализира Графика в Полша. Участвал е в над 150 изложби в България и чужбина, като има и 25 самостоятелни. Много от произведенията му показват различни социални проблеми. Негови творби може да видите в Мексиканската къща. 

Темата тази година е "Отвъд повърхността". Кой е Калоян Илиев под повърхността?
 
– Кокимото, разбира се. А той от своя страна е антигерой. 
 
 
Разкажи на читателите на mediacafe за концепциите в твоите творби "Отвъд повърхността", включени в пространството на мексиканската къща?
 
Показаните от мен произведения са от различни периоди на развитието ми като артист. Чрез подбраните вече готови работи в комбинация с последните, които са специално създадени за пространството на къщата оформих цялостния образ на представянето ми в рамките на темата на есенните изложби „Отвъд повърхността“. 
 
Едно от първите неща, които ми направиха силно впечатление в сбирката на мексиканско изкуство, изложени в къщата бе една от графиките на Педро Фридеберг, който е един от любимите ми сюрреалисти. От последвалите формати на есенните изложби в Пловдив, на които станах свидетел, се убедих, че това е мястото за мен при евентуална покана от страна на кураторката Галина Лардева. След като това се случи започнах работа по реализирането на изложбата ми в пространството. В процеса на селектиране, обмисляне и създаване, произведенията ми се обособиха около идеята за религията, любовта и смъртта отвъд повърхността.
 
До голяма степен вдъхновен от мексиканското изкуство и култура в съчетание с темата на изложбите тази година, подготвих представянето си по характерния за мен провокативен начин. Разработвайки три теми табу за съвремието ни, представих религията отвъд налаганите ни ограничения, любовта отвъд човешките разбирания и живота отвъд смъртта. Тези три идеи обединих с лайтмотива „Религията обича смъртта“, а визуално представих като кръст, сърце и череп, които могат да се видят в повечето картини.
 
 
Какво е значението на Националните есенни изложби за Пловдив в културен аспект и същевременно за развитието на един автор като теб?
 
Участието ми е идеална възможност за мен да развия идеите си до по-високи нива на въздействие, които да достигнат повече хора и да им се отразят положително или отрицателно в зависимост от техните собствени знания, усещания и разбирания за живота и изкуството на Кокимото.
 
В твоите произведения са силно заложени консуматорството, индустриализмът, трансформацията и преходността. Когa, как и защо те станаха обект на твоето изкуство?
 
Като част от това общество и то съществена, се чувствам отговорен и се ангажирам с проблемите на съвремието ни. Съответно това ме държи в постоянна готовност да откликна адекватно посредством работата си, за да превърна даден проблем в решение.
 
Има ли разлика между публиката в България и в чужбина? Къде съвременното изкуство се приема по-добре и до колко младите хора в България са отворени към  съвременното изкуство?
 
Извън пределите на България изкуството се цени повече, защото е необходимост и важна част от битието на съвременния човек и то от най-ранна детска възраст. При нас е обратно. Необходимоста отсъства, понеже се изкоренява още в детството, съответно липсва в семейството, а в последствие се превръща в лукс за малцина, които остават неразбрани ценители на нещо безполезно като съвременното изкуство. Добре е, че има изключения все пак.  
 
 
Имаше един интересен казус с една свалена твоя изложба във Варна. Съвременното изкуство в повечето случаи предизвиква много полемики и провокира аудиторията. Това ли е според теб задачата на съвременното изкуство и до каква степен то може да влияе на публиката? 
 
Задачата на съвременните автори е да бъдат адекватни на случващото се извън конфортната си зона и да го отразят също толкова адекватно или не, в зависимост от способностите си.
 
Какви проекти и участия ти предстоят след Национални есенни изложби – Пловдив?
 
На 11 октомври от 18:00 откривам изложбата си „Морско бягство от действителността“ (SeaEscape) в зала „Христо Фотев“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас, която е част от  Порт Прим Арт Фест 2018. В рамките на това мое участие ще покажа как изглеждат съвременните морски пейзажи или иначе казано какво е да си съвременнен маринист. Фестивала е от 8 до 14 октомври, а изложбата ми ще може да бъде видяна до 21 октомври.
 
Следващият ми проект ще реализирам в Contemporary space – Варна на 17 ноември, който ще остане в пространството до 7 декември. По това време ще е последният в годината период на Ретрограден Меркурий, със същото заглавие е и изложбата, която проследява трансформацията през последните три години на този ратрограден за мнозина феномен в градивен.
 
И последно за годината ще представя проекта си YOK (със сърце посредата, което е абревиатура на You Love Kokimoto) в Gifted – София, от 1 до 15 декември на адрес ул. „Иван Денкоглу“ 24. 
 
В изложбата ще събера на едно място много от превъплащенията на типажа Кокимото през годините му на съществуване до днес.
 

ОЩЕ от авторите на Националните Есенни Изложби от 2018-та година може да видите

  • За Юлиян Табаков ТУК
  • За Даниел Леков ТУК
  • Явор Костадинов ТУК

За автора

Вашият коментар