Лили Бързева: За култура трябва да се говори на популярен език

Възможно ли е човек с еднакъв ентусиазъм и енергия да се занимава с няколко важни дейности едновременно, всички те изискващи особено внимание и организираност. Понякога е възможно. Когато имаш ясното съзнание, че това, което правиш има смисъл и разбира се, когато не си сам и имаш подкрепата на приятели. Съвместяването на редица неща никак не е било трудно за едно момиче, вече жена и майка на две деца – Лили Бързева.

Като инициатор или съорганизатор тя, заедно с Коко Шопов започна кампанията за здравословно хранене в детските градини в Пловдив, филмовите фестивали в града – за възрастни и за деца, заедно с Борислав Лалев, а също и поде оживяването на сцената на лятно кино „Орфей” с театралната панорама на комедиите. Често сме я срещали и като водеща на културни и светски мероприятия.  Всички тези дейности  – панорамата на комедиите в лятното кино, кампанията в детските градини, детският филмов фестивал, ще продължават да съществуват, но вече без досегашното участие на Лили Бързева. Не, защото тя се е уморила от многото ангажименти, организирането на събития и всичко останало,  а защото от няколко месеца се е заела със задачата да отговаря за пиара на отдел „Култура” в община Пловдив. Една нелека задача, но по думите й тя обобщаваща всичко, което е правила до сега, заради което напълно уверено стъпва по новия път.

Всъщност Лили Бързева повечето от нас вероятно помнят като водещата на младежкото телевизионно състезание "Бум" по телевизия Евроком България, след това на сутрешния блок „Каталог”. Някъде по това време тя бе и пиар на телевизията. 

Вероятно Лили Бързева е една от малкото телевизионни водещи в Пловдив, които могат да се похвалят с близо 15 години жив ефир почти всеки ден. Телевизията си остава голямата й любов. Интервю с нея, вижте в следващите редове:

Като се обърнеш назад, сред толкова много инициативи, как виждаш живота си?

Животът си деля на три периода по отношение на работата ми. Първият, разбира се,  в телевизия Евроком България от 1996-та до 2009-та, когато първо бях водещ на кино предаване,  след това на предаването „БУМ” за 6 години.

Последва ток шоу с известни личности, което продължи известно време и накрая бях водеща на сутрешен блок. Следващият период съвпадна с моето дълго майчинство от 2009-та до 2014-та година. Имам прекрасни деца – момиче на 5 и момче на 2 годинки. По време на майчинството започнах да се занимавам с организиране на културни събития, концерти, театрални постановки, бях съорганизатор на фестивали. И от 15.09.2014 година съм пиар на отдел „Култура” в община Пловдив и това е новият ми трети период.

Телевизията ли ти даде нужните умения, за да реализираш всички свои начинания успешно?

Телевизията е моята вечна любов и винаги ще бъде. През 96-та година попаднах на подходящото място, в подходящото време. През онези години телевизиите изглеждаха по съвсем различен начин и имаше по-голямо уважение към този тип медия. Аз започнах няколко месеца преди Ники Кънчев и „Стани богат”, а „Бум” беше третото предаване по рейтинг в страната. Тогава не беше лесно да подминеш по рейтинг и Канал 1, но ние го правехме и беше похвално за телевизията тогава. В телевизията пораснах, там се научих на дисциплина, на стриктност по отношение на  детайлите, защото когато си лицето,  работиш за себе си, въпреки че екипът е голям, всяка грешка се пише на твое име. Упоредно с това бях и водещ на предаване в БГ радио, но радиото не ме спечели така, както телевизията.

Това, което ме пали в работата е адреналинът. В телевизията има по много. Аз съм от малкото хора, които предпочитаха да работят на живо, а не на запис, защото се справях по-добре. Моята сила е в диалога, в бързата реакция, в предразполагането на събеседника, с което се справям много по-добре, когато го има стреса на живото предване. „Бум” продължи 6 години, всеки ден без събота и неделя, по един час, с 4-ма участника и на живо. Много ярко си спомням стресовите ситуации. Най-силно се открояват две – едната комична, другата плашеща.  Младо момиче припадна от притеснение в студиото, а моята реакция беше много странна, защото продължих да говоря, докато пуснат рекламите, когато всички се втурнахме да помагаме. А другата беше, когато Жоро Пеев, отивайки към мястото си, за да разкаже виц, бутна декора и се появи визията на друго предаване.

Веднага ли се впусна без притеснения в живите предавания? 

Имах голямо притеснение от камера. В началото се справях много зле. По точно казано – не се справях. Сега, като гледам записите виждам, че първите две години са били абсолютно компромисни. Правила съм по 25 дубъла, за да си кажа бланка за кинопредаването.

Това звучи ли обнадждаващо за новите в тази работа?

Не, защото вече телевизията няма такова търпение. А и има толкова хора без работа от този бранш, че няма кой да те чака.

Понеже каза, че телевизията ти е голямата любов, то къде ти е сърцето в Евроком или НБТ? (Телевизия Евроком България през 2008-ма година става собственост на Георги Гергов, който я преименува на Нова Българска Телевизия или НБТ и я закирва през есента на 2013-та)

Гергов купи Евроком без моето сърце и така си и го закри.

За какво си благодарна на периода ти в телевизията? 

За многото приятели, полезни контакти, за ценния опит и страст. Тогава осъзнах че съм способна да работя денонощно ако обичам професията си. Даде ми много адреналин, който сега ми липсва. Това е точно този адреналин, който не можеш да набавиш от никъде другаде и с каквато и да е работа. Водещото при мен никога не е била и суетата, не съм суетен човек като цяло. Телевизията ме вълнува като цялостен процес – снимки, монтаж, подхода в поднасяне на информация, динамиката на разговора, процесът на създаване на предаване, което хората да припознаят като свое. Телевизията е тръпка за цял живот. Но пък лошото е, че много бързо те забравят.

Теб при всички случаи никой не те е забравил, защото явно този адреналин ти е дал енергия да продължиш да се занимаваш с много неща едновременно и то с такива, които не са свързани с някаква суета, а по-скоро с полза за другите.

Аз избрах дейности, които предимно можех да съвместявам с майчинството. Имах опит в организирането на събития покрай фестивалите, които правехме с Борето Лалев. Заедно започнахме София Филм Фест, после Киномания и Филмови нощи Филипополис. Бях дълго време съорганизатор, но от 2 години насам той продължи сам, защото моите ангажименти станаха много. Когато бях в майчинство имах много идеи свързани с деца. Първата беше проекта за здравословно хранене в детските градини и детския филмов фестивал. Но никога не съм работила сама. Още от телевизията сме творчески тандем с Коко Шопов – тогава режисьор. Здравословното хранене като първоначален замисъл всъщност дойде от него, а заедно го развихме и реализирахме. Това е един много забавен модул ориентиран към това децата, чрез забавни игри и занимания да научават важни и интересни неща за здравословното и разнообразно хранене. Тази инициатива се осъществява вече пет години във всички 60 детски градини в Пловдив от януари до март всяка година.

С Коко реализирахме идеята в началото чрез спонсори, после Общината хареса проекта и продължи да го осъществява чрез отдел „Образование”. А идеята ми за детски кино фестивал се роди от моята нужда да заведа детето си на кино. Оказа се ,че няма къде – всички прожекции бяха 3D, което не е полезено за толкова малки деца. Оказа се че не съм единствената майка, мислеща така, защото към фестивала има много голям интерес.

Звучиш така, сякаш решиш ли нещо и може да го направиш?

Не, напротив – мога да направя само това, в което имам опит. А и до мен винаги стои още един човек – за детския фестивал, това е Борето Лалев. Фестивалите започнаха преди две години, с филми, любими на всички поколения, с интересните герои за всички времена. Фестивалът ще продължи и занапред, но с него ще се занимава Борето, който прави и селекцията на филмите.

Заедно с Коко Шопов, успяхте да социализирате лятно кино Орфей, да му дадете по-динамичен живот и извън филмовите вечери. 

Организирахме много театрални представления и някои концерти, осъществихме добри контакти с Народния театър „Иван Вазов”, с театъра на Армията, със Сатиричния, с почти всички провинциални театри и частни продуценти. Ние припознахме пространството като сцена за други изкуства, не само за кино.

Операта ли е  най-новото нещо, с което се занимаваш сега? 

Там попаднах октомври 2013, заедно с новото ръководство. Г-жа Найденова ни потърси с Коко, тъй като ни бяха препоръчали от няколко места. Аз се влюбих и преоткрих операта, благодарение на настоящото ръководство. Това, което с Коко като PR екип успяхме да постигнем е да направим операта да изглежда по-достъпа и привлекателна за младата публика, както и да привлечем нова публика, чрез модерни визии и плакати. В Пловдив нямаше традиции да се ходи на опера, както е в Стара Загора например. Ние трябваше да привлечем нова публика и това вече е факт. Салоните са пълни, голям процент от посетителите са млади хора, и най-важното е – в момента в Пловдив е мода да се ходи на опера. Вече не съм пиар там, но Коко продължава. Сега водя няколко формата на операта. Единият е Музика в кадър, в който се представят саундраци на популярни филми и другият е Опера Бутик, който набира все повече популярност. По време на Опера Бутик публиката е на самата сцена, до солистите и музикантите.  Идеята е да се създаде една много уютна атмосфера, да се съпреживее това изкуство. Аз съм в едно обособено пространство, нещо като студио и имам събеседник, който е солист или диригент. Този формат Опера Бутик започна със 130 души публика, после имаше 230 и билетите бяха изкупени седмица преди датата на самия концерт. Последният път мой събеседник беше артистичният директор Лучано Ди Мартино. Най-интересно се получи, когато спря тока на средата на самия концерт. Един от солиститие веднага реагира – отиде и светна с фенерче в нотите на пианистката, тя продлъжи да свири на пианото, а изпълнителката  продължи да пее. За пет минути се запалиха и свещи. Получи се вълшебна атмосфера. Това беше уникален момент, който всеки от присъстващите, вярвам, дълго ще помни. 

Всичко, с което си се занимавала досега как ти помага за новата ти работа, която звучи доста отговорно в съчетание с това, че Пловдив ще бъде Европейска културна столица?

Вече ми се иска да вървя по един път, да не се разсейвам. В община Пловдив като пиар на отдел „Култура” се срещам с много различни хора, научавам интересни и нови за мен неща, гледам по-мащабно. Притеснявах се от работа в администрация, защото никога не съм правила това. Но успях да се адаптирам и виждам ясно как работата ми днес осъвместява  всичко, с което съм се занимавала до момента – журналистическо отразяване, организиране на събития, пиар и т.н. Това, което искам да се случи е за култура да се говори на популярен език, за да достига до всеки. Все още виждам хора, които идват на театър или опера за първи път на 40 години, защото до момента са били респектирани от институцията. В новата ми работа усещам колко е хубаво, когато човек има кауза. Да работиш за развитието и представянето на Пловдив пред обществеността е една по-различна и вълнуваща за мен кауза. 

Вашият коментар