Nasimo – легенда на улицата (интервю)

Nasimo  е уличен артист и художник. За него сме чували определението „живата легенда на графити изкуството“. Истинското му име е Станислав Трифонов, а първите му изяви са от средата на 90-те с кодовото название  Naster.

За тези, които не са го чували, той е този, чиято творба се озова на първите страници на вестниците преди известно време. Става дума за стенописа на дядо Добри върху блок в столичния квартал „Хаджи Димитър”.

Nasimo, Nastera, Er’Naste.. толкова много трансформации на псевдоним. А откъде всъщност идва, как го измисли?

Сега има и Kardami Kapila das, хахаха. Nasimo идва от Naste, а Naste идва от Hello Nasty на Beastie Boys. Nasimo дойде от грешка в прочита, където беше станало Nasim, а аз само добавих едно „О”. А Er’Naste идва от Naste, абе въртя ги и аз не знам от къде.

Какъв беше твоят старт с графитите? (Къде за пръв път видя графит и на кой ако можеш да си спомниш)

Със SCUM в Търговище, беше 1995-та, тогава моментално без да го мисля се включих в играта. То тогава и всички драскаха всъщност, бяхме голяма банда.

Всички в Търговище?

Ами от нашата банда – LBC бяхме тогава. С един приятел на шега го измислихме. Към 1995-та SCUM беше вече започнал, той е един от най-големите графити артисти, най-големия бомбаджия беше той, поне до 2005 – 2006 година. За него нямаше територни ограничения, беше удрял най-големите метра в най-големите държави, въобще на някакви невъзможни места беше драскал.

Та как се запознах с него – той имаше някакъв спрей и драскаше нещо и аз викам: „уауу, к’во е т’ва, т’ва е мега яко!” и съответно взех и аз спрея, пръснах там нещо, написах няк’ва тъпотия и така се зарибих. Зарибих се и започнахме. Тогава нямахме crew и такива неща, не знаехме, че трябва да си измислим име и да пишем само него, даже всеки път си измисляхме да пишем неща от сорта на „спрей”, после  „графити”, после пишем „стена” на стената, хаха.

Докато един ден майка му донесе едно списание и там видяхме, че всъщност хората си имат имена и всеки си пише името и така разбрахме какво означава графити и какво трябва да се прави горе долу, защото ние нямахме никаква информация. Имаше просто „спрей” и „стена” и това е. Нямаше интернет толкова разпространен както сега, в който да влезнеш и да провериш. Само един приятел там имаше интернет, че с 300 зора влизахме през компютъра му и се опитвахме да търсим някакви графити и такива неща. Беше много интересно. Когато са по-труднодостъпни нещата, тогава са по-интересни.

И така, драскахме, драскахме по едно време на шега с един приятел, който сега не драска, но на времето се беше зарибил също. Та с него нещо се бъзикахме, защото слушахме тогава Primus, та те имат една песен “Los Bastardos” и с нея постоянно се бъзикахме – та накрая си кръстихме crew-то Los Bastardos CREW (LBC). Така излезе името на LBC.

След някоя друга година записах в Търново да уча и се поразцепихме с LBC. Аз вече тогава се движех с рапарчетата DRS и другите, зарибиха се и те да драскат покрай мен и решихме да си направим общо crew – NTN (Nast to Ndoe and End to End), в което да месим графити с изящно изкуство. Това се случи 2000 година.

 

Цялото интервю с Nasimo, можете да прочетете в Graffiti.bg

Вашият коментар