Александър Митов е един от хората, които през последните три години организират един от най-добрите фестивали в града под тепетата заедно със световно известните Skiller и Печенката и Димитър Божилов – Мако. Става дума за Street masters, който обединява beatbox, hip-hop танци и графити, а тридневният фестивал бе наблюдаван директно от хора от цял свят през интернет. Сашо обаче иска да инициира работна среща между културните оператори в Пловдив и страната относно културния календар на града, както и това да не се гледат интересите само на една част от фестивалните творци. Трябва да се съберат всички добри практики и мнения, за да се случи нещо стойностно, иначе сме обречени, твърди той.
Прочетете цялото мнение на Александър Митов за културния календар на града:
– Представете се, какъв е вашият опит с организиране на културни събития – в България и зад граница?
В България организирам фестивала Street masters, който за три години с моя екип успяхме да превърнем в един от най-реномираните в Европа, а по отношение на бийтбокс програмата мога да кажа, че дори сме едни от най-добрите фестивали в света. Тази решителност и усилия, които направихме, ни позволи да се превърнем в едни от най-големите промоутъри на тази сцена и от друга страна да погледнем и извън България, като в момента започваме реализацията на подобни формати в Германия и други европейски страни, както и в страни от Близкия изток, където жаждата на публиката е огромна. Така че моят опит в чужбина засега е само като начинаещ, но вече имам определени виждания как се случват нещата там.
– Развива ли се Пловдив в културно отношение, според вас?
Пловдив успя да направи така, че за да искаш да направиш нещо, което да бъде тренд в културно отношение, то трябва да се случи или да започне да се случва в този град. А като цяло това не е малко. Факторите за това са много, но най-важният е градската среда. За много кратък период от време градът толкова много се промени, че в момента ако искаш да създаваш продукт, който да носи определено послание, настроение или емоция за хората, имаш много места, на които това да се случи. Като започнем от Цар Симеоновата градина и Пеещите фонтани, минем през Главната, Римския стадион, Капана, Античния театър, тепетата и стигнем дори до Гребната база. Има много места, около които всеки може да позиционира своя продукт. А дори вече има и зала. Това са много важни предпоставки за развитие, които в Пловдив осъзнаха. Защото няма фестивал или културно събитие по света, което да не се съобразява с градската среда.
Публиката винаги иска едно нещо и то няма да се промени. А то е да се потопи в една по-различна атмосфера, да изживее нещо различно, което не ти се случва в ежедневието. Това е най-важният фактор, който определя нейното решение. Или с една дума казано, Пловдив не изпусна базисните неща в развитието на този сектор.
Другото е, че Пловдив винаги подпомагаше т.нар. "културни оператори", които искат да развиват продуктите си. Целият екип на Общината винаги е съдействал за развието на мероприятията в организационно и логистично отношение и това много улеснява работата на нас, културните оператори. Поради тази причина се оформиха и много интересни продукти, които се превърнаха в устойчиви, и всяка година се развиват все повече. Няма да споменавам всичките, защото рискувам да изпусна нещо. Но от друга страна има и още какво да се желае.
– Какво трябва да се промени, за да стане това развитие още по-качествено?
Като цяло е хубаво да не се правят резки промени, защото нещата са тръгнали в добра посока. Ако се правят, то те трябва да бъдат насочени към подобряване на сега съществуващите правила, а смятам, че изграденият екип на Общината има капацитет за това.
Има доста различни мнения как трябва да се развие градът и те трябва да бъдат чути, защото в момента се създава усещането, че едни хора искат да надделеят над други за това в какви продукти да се инвестира в бъдеще до 2019 година. Аз смятам, че всеки може и трябва да участва в този процес, защото той е важен не само за града, а и за имиджа на България като цяло.
И затова призовавам за една работна среща или конференция, на която да участват всички културни оператори, които в България са показвали качество през годините, пловдивските интелектуалци, които най-добре познават града, и промоутъри от чужбина, които могат да балансират различните мнения. Но има една важна предпоставка, за да може подобно нещо да се случи успешно. В такава среща трябва да присъстват и собственици на различни обекти като зали, заведения и т.н,, както и собственици на хотели и дори на малки магазинчета, които да изберат свой представител. Защото този процес не минава без тях. Малко е идеалистично и трудно ще се получи, но всички изброени участват в общия процес, който е труден.
Казвам това, защото имам усещането, че в момента едно мнение иска да надделее над друго, а ако това стане, което и да е то, Пловдив ще се върне 2-3 крачки назад. В момента Пловдив не може да си позволи да решава културната си политика нито само чрез местни интелектуалци, нито само от външни хора. Трябва баланс. 2019 година в контекста на Европейска столица на културата е твърде значим проект, че да се гледа едностранчиво. Трябва да се намери формула, в която всички изброени да участват. Защото 2019 е надградски и наднационален проект. Не бива да се изпуска шансът Пловдив да бъде една от най-успешните Европейски столици някога. А този шанс съществува. Трябва разум, екипност и леки промени, касаещи събитията в града. Защото сега в мен се създава усещането, че се прави промяна на тъмно, а ние всички сме работили за това Пловдив да е културна столица на Европа. Разбира се, това не означава, че отговорността за промяната не е на Община Пловдив или Фондация 2019, но е нужно да седнем и да поговорим какъв път искаме да извървим.
– Относно събитията, подкрепени от община Пловдив – смятате ли, че сега действащата наредба за оценяване за финансиране е качествена?
По принцип това трудно може да се каже. И е качествена, и има нужда от доста подобрения в критериите. Но все пак на базата на сега действащата наредба Пловдив успя да спечели домакинството на Европейска столица на културата и това е необходимо да бъде разбрано добре (Бел. ред. Пловдив бе оценяван от журито на Европейска столица на културата заради Апликационна книга, в която са описани различни проекти за бъдещо развитие на града. Сега съществуващите практики по оценяване на проектите, културният календар и действащата в момента наредба нямат никакво отношение към победата / Медиакафе).
В световен мащаб културата има нужда от нови проекти. В Европейския съюз основна тема е привличането и интегрирането на нови публики, което в сега действащата наредба функционира добре, но трябва да се подобри и трябва да се изградят още по-конкретни критерии, които да са ясни за всеки.
Например, много е трудно за тези, които искат да правят опера в класическия вариант или нишова театрална постановка, да получат адекватно субсидиране от спонсори. Това на практика е невъзможно и тези културни продукти трябва да се субсидират в пълен размер срещу определени условия. Получавайки тези средства хората, създали тези продукти трябва да успяват да ги класират в програмата на големи международни фестивали, да печелят награди, да пълнят зали в чужбина, а не просто да ги правят за малък брой зрители, които да ги гледат, и то само в България. Също така всички трябва да са готови да подават проектите си и пред международно жури, защото то ще дава гаранция, че подобни проекти могат да бъдат реализирани като успешни извън България.
От тази гледна точка трябва да се преосмислят критериите за финансиране за подобен вид проекти, защото те са важни за имиджа на града по света. И ако успеем да организираме подобна среща, аз съм готов на нея да развия тезата си и да подкрепя усилията на тези хора.
Също така за прояви от типа на Street masters могат да се подобрят някои неща. На практика в момента се получава следното: гледат се медийното отразяване, съфинансиране и брой на публика, по-малко се разбира качеството. Категоричен съм, че за нас е важно да има широко медийно отразяване и голямо съфинансиране. Дори е възможно за съфинансирането да се иска по-голям процент от наша страна, за да може по-този начин да остават пари за проекти, свързани с високото изкуство, или за по-малки, но важни за града. А по отношение на публиката трябва да се гледа европейската практика.
Съществува мнение, че безплатни фестивали на открито трябва да бъдат посещавани от 10, 20 или 30 хиляди души. Но това дори в Европа не е така. Например в най-развитите страни като Германия и Франция уличните формати, които не прибягват до гост звезда от типа на Криско, се посещават от няколкостотин човека, което се приема за доста публика там. За нас тук е по-лесно, защото подобни формати като Street masters са нови и към тях има по-голям интерес, но съществува опасност, ако те не бъдат развивани добре, то публиката да намалява, а не да се увеличава. Затова отговорността пред тези, които правим подобен вид събития, е да съумяваме всяка година да изненадваме публиката с още по-интересни неща.
Тази година мога да кажа, че първият ден на фестивала е гледан от над половин милион души онлайн, като интересът от държави като САЩ, Германия и Англия е огромен. Над 200 000 души от там са видели какво се случва в Пловдив, което е страхотна реклама за града. А около 100 000 потребители от страни като Южна Корея, Сингапур и т.н. са станали също съпричастни към това събитие. Това трябва да залегне в критериите на подобен тип събития. Усилията на Пловдив и всички, които работим за културата на този град, да са видими извън България.
И ако се върна на предния въпрос за това какво е необходимо за по-качествено развитие на Пловдив в контекста на 2019, то трябва да е резултатна работа от всички, които работим за това, и дори експорт на културни продукти, реализирани в Пловдив. Ние имаме тази отговорност и Street masters вече прави стъпки за това да прави квалификации за фестивала в Пловдив и в други страни.
Но пак да се върна на темата с критериите. Нужна е промяна, която да касае качеството, и е нужно тя да бъде консенсусна. Аз имам вяра, че досега съществуващият екип може да се справи с тази задача, която не е лека.
– Как е организирана тази дейност в европейските държави?
Не може да се каже, че има една общоприета практика и всички европейски държави действат по един и същи начин. Пресечната точка обаче е конкурсният принцип. За добро или зло, културата в световен мащаб все повече се отваря към пазарния принцип. Всеки конкурс за проект иска да има гаранция за развитие, устойчивост, привличане на нови публики и печалба.
Форматите, които се правят, са съобразени и с новите технологии. Публиката е жадна да гледа и ти трябва да ѝ предоставиш удоволствието да го прави. Ако не успяваш, значи грешката е в теб. Творците търсят нови решения. Обединяват се жанрове, реализират се нови форми, които са съобразени с новите потребности на хората. Ние живеем динамично и искаме това, което ще гледаме, да не ни натоварва, а да ни отпуска. Пример за това е проектът "Фортисимо", който поднася истории, обединява жанрове, които до преди 10 години се смятаха за несъвместими. Участието на Печенката, един уникален бийтбоксър, в този проект се приема много добре. Бях на изданието на "Фортисимо": Любовна история в Античния театър в Пловдив и пловдивската публика, която смятам, че заедно с тази в Русе е най-критична и с най-вискоки изисквания, прие добре нейните включвания и като оперна певица, и като бийбоксър. Това са проекти за нови публики.
Или ако трябва да обобщя какви са критериите: Европа търси нови формати. Всеки по различен начин, но търси да приобщи нови хора. И ако дам пример с литературата: вече е много трудно да накараш децата да се обърнат към сериозна литература, без да са прочели "Хари Потър" или "Здрач", защото макар и някой да казва, че тези книги нямат стойност, то те все пак карат децата да четат.
Разберете повече за Street Masters със СНИМКИ и ВИДЕО ТУК.
Друго мнение за културния календар и условията за финансиране може да видите тук – Емил Миразчиев от фондация "Изкуство днес".
За автора
