Томислав Байнов: Всички ние ще живеем с концерта на 8 рояла

България е едва четвъртата страна, в която ще се осъществи концертът с 16 пианиста и 32 ръце

Томислав Байнов е педагог по музика, пианист и един от създателите на концерта на 8 рояла. Той е с български произход, но от години живее в Германия. Започва да свири на петгодишна възраст, а на шест печели и първата си музикална награда. Свирил е по цял свят, а сега за първи път посещава Пловдив, за да изнесе с колегите си клавирния концерт, който включва 16 музиканти и 32 ръце от няколко континента. Отнело е 14 месеца, за да се подготвят за „спектакъла“, а той ще се състои на 16-ти ноември в комплекс „Сила“.

Срещнахме се с професора, за да ни разкаже за внушителния проект, а ето какво сподели той.

– Какво ще чуе пловдивската публика на концерта на 8 рояла в събота?

Всички се вълнуваме, че ще свирим на българска сцена. Произведенията, които ще представим, са световно известни и познати. Ще свирим Моцарт, Бетовен, Вагнер,Карл Орф, Гершуин, Росини и други любими мелодии. Подбрали сме много приятни, красиви и хармонични звучения, които със сигурност ще зарадват публиката. Ние всички ще живеем с този концерт. Вие няма да ни оставите и ние няма да ви оставим. Всички ще сме заедно!

– Как се сформира екипът на концерта?

Работим заедно вече 30 години, а тази година правим юбилей. Ние сме не само колеги, но и приятели, а много от нас имат опит в ансамбловото свирене. Първоначално започнахме да свирим в по-малки състави. Има множество произведения за едно пиано и шест ръце, има за две пиана и осем ръце. Повечето концерти, които правим, са такива. По-рядко правим концерти за четири и шест рояла и още по-рядко за осем рояла. България е четвъртата страна в света, в която ще се проведе уникален класически концерт на осем рояла, с 16 пианисти и 32 ръце. Идеята не е наша, тя е обоснована и има дългогодишни клавирни музикални фундаменти.

– Когато говорим за класическа музика, първостепенно я свързваме с Европа. В проекта участват обаче и азиатски представители – от Хонг Конг и Корея. Азиатците имат много специфична и интересна традиционна култура. Разкажете ни за тяхното отношение към класиката.

Аз много често посещавам Китай, Хонг Конг, Корея и Япония и мога да ви кажа, че интересът към клавирната музика е огромен. Само в Китай има 65 милиона регистрирани пианисти. Представете си още колко нерегистрирани има. Когато аз или някой колега свири там, залите се пълнят. Давам и майсторски класове и виждам колко любопитни са хората към пианото. Това се дължи на културната политика на страната. Още от училище имат подготовки и часове по свирене. Във всеки мол, всеки ресторант се чува класическа музика, най-вече на пиано. Това поддържа развитието на децата. Свиренето на пиано влиза в училищната програма, цените на инструментите са ниски, така че всяко семейство може да си позволи да си купи. Китай произвежда 250 000 инструмента на година и те се продават. Индустрията върви добре, хората получават музикални умения и всичко функционира феноменално. Аз съм удивен от тях!

Докато ние, в Европа, закриваме оркестри и затваряме зали.

– Това означава ли, че има музикална криза в Стария континент?

Навсякъде има криза, освен в Корея и Китай. Но, да речем, че в немскоговорящите страни се забелязва по-малко, затова всички ходят там. Ние имаме децентрализация, което значи, че във всеки малък град има култура. Тя може да намалява, но все още има зали, в които да се случва. Аз свиря по 30-40 концерта годишно. Много мои колеги, прекрасни пианисти, свирят по един-два…

– Пловдив има успешен канал за симфонична и оперна музика през последните години. Това се дължи главно на Държавна опера Пловдив и фестивала Opera open, който привлича хиляди зрители през летния сезон. Този успех поставя ли града ни на картата на класическото изкуство в световен мащаб?

Аз не живея в България от 38 години, но знам, че се провеждат много събития. А Пловдив с тази изумителна атракция – Античния амфитеатър, впечатлява.

Подобни театри са важни. Античният  театър е един прекрасен отговор на Арена Ди Верона. Действително това прави града световноизвестен.

След като стана и Европейска столица на Европа, много хора се запознаха с него. Нашите колеги също разказват на запад за България и Пловдив. Много се радвам, че държавата ни става притегателна за нов интерес.

Що се отнася до нивото на музикални умения и познания на класиците в Пловдив – то е много високо!

За автора

Вашият коментар