Научното значение на думата инкубатор е синтезирано в определението от книгите за „специален уред за развъждане на микроорганизми и други с научна цел“.
Творчески комплекс Инкубатор не бяга далеч от речниковото си значение, само че вместо организми, е развъдник на идеи. И то какви идеи само. За целта на тази статия изчетох доста определения за творческия комплекс, но нито едно от тях не се доближава до истинското преживяване да влезеш за пръв път в него.
Инкубатор е място за срещи на творци, дизайнери, архитекти, дигитални и визуални артисти. Инкубатор е единствено по рода си кътче, от което струи вдъхновение. В Инкубатор ще намериш най-обикновени предмети: тениски, огледала, маси, пейки, книги, но нито едно от тях не носи предсказуемия заряд на ежедневни обекти. Да влезеш в Инкубатор е като да надникнеш във въображението на някой – виждаш всичко пречупено през една вълшебна призма.
От съвсем скоро Инкубатор разполага и със свой домашен любимец, тъй като дори и котките не могат да устоят на притегателната му сила. Инкубатор е мястото, където можеш да потърсиш помощ и мястото, което ще предизвика твореца, артиста и шемета в теб.
Не е случайно и това, че голяма част от проектите, които се организират и реализират там, са предизвикателство за въображението: „Работилничка за несесери „Монстър“, „Ден за шарени забавления с весели ластици“, „Създаване на всякакви фигурки, кукли и пясъчни картини“, „Работилничка за финтифлюшки“. Плетените овце и октоподи никога не са изглеждали по-сладки или по-очарователни. Дори не ви е хрумвало, че това е възможно?
Разликата тук е, че Инкубатор не поставя въпроса по конвенционалния начин. Когато влезеш в комплекса и се разминеш с котката и малките ѝ, които се родиха зад голямото огледало, част от „Проект 0“ в единия му ъгъл, не се питаш „Какво прави тази котка тук“, а „Мога ли да я нагушкам“. Всъщност забравете за въпроса. Човек бързо се предава пред заразителната енергия и започва да се оглежда за всички останали изненади и чудеса, които се крият там. И неусетно си тръгва с широка усмивка и глава, пълна с идеи и креативни планове. Мисията на Инкубатор е изпълнена.
Разположен на една от възловите улички в Капана, Комплекс Инкубатор перфектно се слива с обстановката. Не само защото човек трудно намира изход от квартал Капана в Пловдив. Попадне ли в Инкубатор, той не бърза да излиза. Дори забравя напълно за съществуването на тази опция.
Стефан Горанов е човекът зад проекта – той е ментор, готов да те подкрепя, строг критик и източник на вдъхновение. Според него да бъдеш част от Инкубатор е „състояние на духа, начин на мислене и на съществуване“. Когато си говориш със Стефан, ти става ясно откъде е дошло и името на самия проект: умът му е като несекващ източник на идеи, мнения, критики, подхранващи се и непрестанно взаимодействащи си.
Неподходящите въпросителни
„Имаме нужда от правилните въпроси: тези, които предизвикват правилната реакция. Заобиколени сме от твърде много поводи, каращи ни да вярваме, че крилете не са за летене.“ Теорията му не опира до добре познатата битка за чашата, за която така и не се разбра дали е пълна или празна. Който добре познава Стефан, ще се съгласи, че той е последният човек, който ще се скрие зад розовите очила на оптимизма. Според него има въпроси, тези и мисли, които ни блокират. Има и градивни въпросителни, разположени на правилните места, който ни карат да бъдем по-добри в това, което правим. Трябват ни повече от втория тип.
За нещата, които не купуваш, а изживяваш ( „КАНАПЕ“ списание, което не купуваш, а прочиташ )
Започнало като мотото на списанието и самата медия, в последствие се превръща във водещата идея и зад Инкубатор. Става въпрос за нещата, които оставят отпечатък. „Всеки може да ти продаде труда си, но малко хора могат да остават отпечатък върху теб с негова помощ.“ Тезата на Стефан е ясна: можеш да създаваш, за да продаваш. Можеш да купуваш, за да имаш. Да твориш, за да остава. Да купуваш, за да влагаш. Вие решавате дали между твърденията трябва гръмко да стои „или“.
Пловдив
Стефан затвърждава очевидното: Пловдив блести и се развива с невероятни темпове. Поводът за тревога е, че наистина всички проекти са невероятни и допринасят за развитието на културата в града, но много малка част от тях са дело на пловдивчани. Сякаш гражданите преливаме от обич и идеи за своя град, но не можем наистина да ги приложим на практика. „Не е целта да се разделяме на „наши“ и „ваши“, но поле за изява има. Първо трябва да сме жителите на града.“
Твърде много „арт“, твърде малко творец
Всеки трябва да знае цената на труда си, да има ясна представа за приноса си. Не само да бълва произведения. Всеки твой принос трябва да има подходящото продължение. “Хората за жалост са твърде „арт“, без ясна преценка за стойността си. Това е основната причина и една от най-големите пречки пред това у нас да се печели от изкуство. Има време да градиш, има време да надграждаш над тези основи, а след това е ред да се огледаш и да си дадеш ясна преценка за себе си и силите си. Изключително необходимо е сам да си определиш адекватна цена, преди другите да го направят. В противен случай или цял живот ще бъдеш недооценяван, или цял живот ще се надценяваш.“
Защо тук?
На въпроса ми Стефан реагира като всеки човек, на когото многократно са му задавали едно и също изречение, завършващо с въпросителен знак: утвърдително. Но в никакъв случай наизустено. Личи си, че отговорът не винаги е бил същият, но сега е окончателният: намерил е всичко, което търси. „Няма значение дали е „тук“, „там“, в края или по средата. Важното е да го намериш и да не го пуснеш. А като го откриеш и намериш начин да го задържиш, е важно да не пропуснеш да отгърнеш на следващата страница“. Тя е озаглавена: а сега какво?
Следващата крачка за Инкубатор и Стефан е Стажантската програма „Сега започвам“. Замислена под формата на безплатно обучение за най-необходимите умения при развиването на успешен онлайн маркетинг. Направление за креативни хора, които се застъпват и в никакъв случай не ограничават желаещите само до една категория : фотографи, копирайтъри, журналисти, видео, СЕО. Програма, която е малко по-различна от всички останалите. Всеки ще учи другите и ще се учи от тях едновременно.
За Стефан това е начинът да предаде своя опит. Защото след като изслушаш многобройните истории, които има да сподели, суровия опит, който е придобил по трудния начин, безкомпромисните му и категорични позиции по хиляди въпроси, мрачните му прогнози, разбираш, че следващата страница за него съвсем естествено е озаглавена „ Да предадеш своя опит“. Идва време, когато трябва да дадеш от себе си. Да предадеш нататък. Няма значение как ще го наречеш.
Успоредно със стажантската програма са отворени конкурсите Creative Corners, Workshop Hub, Art Salon и The Craft Station. Или с други думи място за изкуство има колкото си щеш. Конкуренция също. Остава само да се включиш.
Маркетинговият капан
Това е другото наименование на изключително амбициозния и успешен проект за популяризиране на квартал Капана като „квартал на творческата индустрия и занаятите“.
Финално
Тъй като това е моята среща със Стефан Горанов, на мен се пада и тежката задача да извлека поуката от всичко казано до тук. Стефан се съгласява с мен, че хората си падат по такива неща. Посланието му като човек, който е преживял много и има строга и сурова позиция за живота, е че иска да бъде опроверган. Това улових от срещата си с него – готов е за следващото предизвикателство в живота.
Посланието от мен следващия път като се разхождате безцелно по Главната, е непременно да отделите време да се изгубите в Капана. Никога не се знае на какво може да се натъкнете там. Може дори да откриете себе си, кой знае. И да не забравите да се отбиете през Инкубатор да погушкате котката там!
Водеща снимка: MGB Fashion Studio
За автора
