Hayes & Y се сформира официално през 2011 година като младежка банда, изпълнена със силната амбиция да изведе музиката си извън пределите на държавата. И успява! Талантливите момчета в бандата са Ивайло Делев, Радослав Лозански, Благослав Анастасов и Денис Холбек. Това, че пеят на английски и то изключително добре, им помага да бъдат забелязани във Великобритания, в която в последствие се местят.
Стилът им е смесица между рок, инди и модерно звучене, което лично на мен ми напомня на DaftPunk. Но музиката е затова – всеки да я приема както му е на душата. Между другото, супер свежо е, че студиото им е всекидневната. Разбирайте го както искате, но си е буквално. Всички те живеят заедно и творят заедно.
Говорим си с момчетата за разликата или приликата между България и Англия и има ли измерения за света на музиката.
Трима от вас свирят заедно още от 10 клас. С какви младежки блянове и мечти тръгнахте тогава и измениха ли се десетилетие по-късно?
Да, ние свирим още от гимназията, заедно се научихме да свирим на инструментите си. С течение на времето и развитието на групата амбициите ни се развиха и винаги целта ни е била да стигнем до възможно най-много хора, посредством авторската си музика – тя винаги е била центъра на бандата, още от първите ни стъпки.
Всички творци, рано или късно, осъзнаваме, че в България е почти невъзможно да се издържаш от изкуство. Истината обаче е, че нещата в чужбина не са много по-различни.
Истината е, че всичко зависи от това колко си успешен и до каква степен изкуството ти е разпознато от хората. Да, в България е трудно, както и извън нея. Разликата идва от това, че в други страни, например Англия, където ние живеем и творим от няколко години, възможностите за развитие са много по-големи, както и конкуренцията, разбира се. Има ниво, което ако бъде достигнато от артиста, би могло да бъде основен източник на приходи – от него зависи да предостави достатъчно качествен продукт на публиката.
Къде е границата, която трябва да се постави между парите и изкуството, за да не губи то смисъла си?
Всеки изпълнител има различни цели, така че границата би била различна и всеки сам я поставя – успехът не винаги се дефинира в пари.
Вие свирите и живеете и извън страната ни. Как ви приема чуждестранната публика?
Живеем в Манчестър, град с изключително богата музикална история, за нас всеки концерт там е стъпка напред. Хората приемат добре музиката ни и виждаме, че стават все повече, което може само да ни радва. Трудно е да представиш нещо различно и впечатляващо на презадоволената публика там, но групата ни вече има изграден стил и фенове, които се вълнуват от всяка наша нова песен.
Как реагират, когато разберат, че сте от български произход?
Не акцентираме върху този факт и не му отдаваме чак такова значение, но винаги сме получавали положителни отзиви, когато се разбере, че бандата не е местна.
Ако трябва да сравните живота в Манчестър с този в София?
Манчестър е страхотно място за млади артисти, има легендарни концертни зали, галерии и места, които създават невероятна атмосфера и собствен градски дух. София, макар и да се развива бързо в последните години, е още далеч от това разнообразие. Градът все още има много накъде да се подобри и разшири в тази насока. Nадяваме се все повече клубове и алтернативни места да отварят врати в бъдеще.
Наскоро имахте концерт в Пловдив. Как се чувствате под тепетата?
Публиката в Пловдив ни приема много добре, чувстваме се страхотно на всеки наш концерт тук. Макар и в тази сложна обстановка, успяхме да проведем концерта, което беше много важно за нас. Tой беше първият от декември насам и ни зареди с много енергия и положителни емоции.
Често казват, че сте група, която не звучи като българска. Това плюс или минус е?
Може би хората в България отдават повече значение на това. Истината е, че няма значение откъде сме ние, стига музиката ни да се слуша – живеем във време, в което всеки има шанса, посредством социалните мрежи и дигиталните музикални платформи, да достигне до международна публика, което изключва дефинирането на изкуството според държава или език.
Музиката е?
Вдъхновение и енергия.
Фотокредит: Ева Димитрова
За автора
