Тихомир Тричков: Мисля, че дестинациите сами ме избират

Вдъхновявате ли се от хора, които живеят мечтата си, всеки ден, които с нетърпение и затаен дъх бягат, за да хванат светлината на изгрева или да погледнат днес от нов ъгъл?

Фелини казва, че любопитството е най-важната подправка на живота, която ни кара да не ни е безцветно и да гледаме към ,,хоризонта“.

За това ще Ви запозная с Тихомир Тричков. Част от неговите уловени мигове вече разгръщат нови хоризонти в Пловдив, където обучаемите създават живи истории с удивителните му фотографии.

Родом Тихомир е от Шумен, днес е в Северна Каролина и снима за удоволствие. National Geographic и други престижни организации често публикуват негови великолепни и спиращи дъха кадри. Печели и наградата Смитсониън .

И така..

Попитах го

Как се появи твоята мечта и как я последва?

Открих, че си падам по снимки когато си купих първия фотоапарат, ей така на шега докато бях на бригада. Преди това осветих всички филми заради незнание (включително този от абитуриентския бал). След това задълбах. Започнах да снимам. Четох, гледах и се учих. И после пак се учих. Без да спирам да снимам. Когато се озовах в Щатите, просто продължих по течението….

Един ден реших да пътувам. Ей така, пак. На шега. Като доброволец. Перу, Кения, Куба. Отминаха. След тях разбрах, че без раница на гърба и път пред мен ми е трудно да погледна нормалния живот. “Луд няма спиране”, беше казал някой. Оттогава не съм спрял (без Ковид времето разбира се)…

Така се появи мечтата ми, някъде между тези пътувания и снимки, снимки, снимки…

Какво те вдъхновява?

За вдъхновението… Вдъхновявам се от всичко. Всичко около мен може да отприщи една вълна от любопитство и аз хуквам. Независимо дали съм го видял по телевизията, чул съм по радиото, прочел в книга/списание или съм го видял в instagram/facebook. Може да са хора, обичаи, различни култури и начин на живот.

Може да са животни в техния нормален, природен ареал на живот. Може да е и някакъв пейзаж.

Интересувам се от всичко и чета всичко. Особено ако е извън всекидневното. И интересите ми са много и обширни, не обичам да си седя на дивана и да си губя времето в сладки приказки.И когато реша нещо, обикновено е доста трудно да се откажа, дори да се налага да върша глупости.

Как избираш дестинациите?

Мисля, че дестинациите сами ме избират. Исках да съм доброволец и се свързах с хора в Кения и Перу. Приятел се зажени и отидох в Индия на сватба. Отидох в Еквадор и се запознах със колумбийци, които ме поканиха да ги посетя в Колумбия. Работя в компания с много чуждестранни студенти, отидох да ги посетя във Франция, Италия, Зимбабве, ЮАР и т.н. Колкото повече пътувам, с толкова повече хора се запознавам. Пътят продължава… Тази също спечели награда – два самолетни билета за Куба и Панама.

Награда на Смитсониан музеите, за “Sustainable travel” през 2016.

Твоите снимки разказват истории, разкажи ни още няколко.

,,Това са един от 9-те вида баобаб в Мадагаскар. Името им означава ,, Майка на гората“, някои от баобабите са на повече от 2800 години, можете ли да си представите? Лесно достигат до 30м височина и 11м диаметър, могат да събират повече от 120,000 литра вода. Един забавен факт, някои от племената по Река Замбези в Африка вярват, че дърветата баобаб били твърде горди като се извисяват на такава височина и така ядосали боговете, които в отговор, за да ги научат на смирение ги изкоренили и ги обърнали на обратно. Това е доста интересно обяснение за странния им вид, мисля си.

Този Пингвин ми помаха за поздрав от Кейптаун на една от колониите, които се простират чак до Намибия. Този е чернокрак и е единственият пингвин в Мама Африка. Начинът им на комуникиране много прилича на магарешки рев. Те са моногамни, нещо като ,, докато смъртта ни раздели“, което допринася още повече за тяхната харизма.

Не знам звездата жива ли беше, тоест не знам вълните ли я дърпаха за да остави следа или тя се мъчеше да върви. Аз просто снимам. На един рибарски плаж в Малпе, Карнатака…

,,Срещнахме се с нея на един кръстопът. Аз вървях по моя път, дишайки свежия океански въздух, играех с вълните и поглеждах към хоризонта. Тази звезда бе тръгнала в търсене на нещо голямо. През целия ден си мислех дали тя е достигнала до своята крайна дестинация, както на всеки от нас се налага да направи такова едно пътуване.„

Казахските орлови ловци от западна Монголия се състезават да уловят дребни животни като зайци и лисици. Ловът с орли се практикува в централна Азия от хиляди години, но днес е съхранен жив и автентичен само сред казахтанската култура. В състезанието се тестват не само уменията на ездача и точността на орела да хване плячката си, а най-вече силата на връзката между ловеца и птицата.

Тази жена също е от казахстанските монголци, но тя е ловец. Защото жените ловци се броят на пръсти. Дрехата е по-скоро да се открои тя – за фестивала на Златния орел.

 За нея знам, че е сниман филм. Орлите са научени да се връщат (те си ги гледат от пиленца). Но след 3 годишна възраст спират да се връщат и свиват дом и семейство някъде. Учат ги да ловуват зайци, лисици и други малки животни като дърпат кожи от конете. Те са част от семейството, но обикновено им държат качулка на главата, по-лесно е…

Това моливче примерно (което и до днес е винаги с мен, в портофела) го намерих пред едно училище, и си представям едно бедно, но ученолюбиво дете, което кара техните да му го наострят и го изхвърля чак когато не може да го държи вече…

Как те поканиха за National Geographic?

National Geographic са публикували мои снимки в Инстаграм и на уебсайта (преди да ги купят от Уолт Дисни имаше фотографска платформа, там бяха публикували мои 9 снимки).

Какво знаеш за Пловдив, освен, че уловените ти мигове вече са творчески провокации и част от истории за ученици?

За Пловдив винаги съм знаел 6-те имена от дете. И имаше бонбони оттам (смее се).

Знам също за тепетата и че беше културна столица на Европа. И съм чел, че е доста хип с новоизлюпени галерии, ресторантчета и готини крафт магазини, нещо като арт квартал…

А Вас любопитството какво Ви кара да правите? Колко често излизате навън без особена причина, просто на лов за мигове и гледки? Не е ли Пловдив една прекрасна причина за малки визуални пътувания?!

Тук може да разгледате повече от вълнуващите му кадри https://www.instagram.com/pictiho/ По-подробно за образователния проект и посещения на Тихомир в училища по света, можете да прочетете тук: https://suggestopediazaedno.com/photo/

Вашият коментар