Публикация на една майка във фейсбук страницата на нашите приятели от Проект #За Доброто ни провокира да дадем гласност на проблем, с който всекидневно се сблъскват родители в детските отделения на болничните заведения в цялата страна. Докога ще продължава това безобразие е въпрос без отговор, но MediaCafe счита за свой дълг да показва недъзите в здравната система, още повече, когато същите касаят здравето на нашите деца.
Наложи се да заведа детето в Педиатрията по настояване на наблюдаващия го ендокринолог. Каза – „Ще ви хоспитализираме в понеделник.“ Ама нали САМО за изследвания? – „Спокойно. Само за няколко часа. Протоколът е такъв“. Викам си – „Нямаме друго място с толкова много детски специалисти. Явно много ще са пълни тези изследвания. Така трябва.“
8:15 понеделник – разцепвам секундата. Казано ми е да сме навреме – все пак сутрешни изследвания на гладно. Чакаме. Май да отвори Приемната.
Има задължителните вендинг машини с лакомства и детски топки. Обяснявам защо не трябва да се яде нищо и защо няма да купим топче сега.
8:30 Подканват ни. Попълвам всякакви съгласия. Давам Документи (1). Служителката звъни поне два пъти по телефон да потвърди някаква пътека. И протокол. Скараха му се да не говори.
8:50 Регистратура. Давам същите документи (2) и нови от Приемната. Казват ми да се кача на горния етаж и да чакам да ни приемат.
9:05 Отделение по диабет. Няма звънец. По едно време някой отвори вратата. „Носите ли документи (3)?“ Направо да влизаме. Никой не е чувал за калцуни. Апаратът за дезинфектант зад вратата е счупен. Има столчета за изчакване точно до столовете и масите за хранене на пациентите. Виждам закуската. Една филия и варено яйце.
9:30 Чакаме. Никой не ме пита нищо. Суматоха е. Чува се, че за някой няма легло. Извеждат дете с диария от близката стая. Детето се изпуска. Хигиенистката е отвратена. Кара се на този и онзи бързо да се махат от там, докато позачиства с парцал. Подвиква на родителя откъде да си извади чаршафи и да си ги смени, защото „всичко е омазал тоя вашия“ .
9:40 Успявам да спра случайно минаващ с болнични дрехи. Идея нямам на каква длъжност е. В 5 секунди трябва се формулирам за какво сме там. Казва: „Олееее, това е детето за еди какво си. Ама ние нямаме места! Дайте документите (4). Ще ви викнем. То не е яло, нали?“
Вратите на болничните стаи са отворени. Мърлящина. За една майка явно няма място вътре при детето й. Стои на масата до филията с яйце.
Детска болница е. До нас има една играчка върху рафт. Отдавна частите ѝ са изчезнали. Има и шкаф с няколко книжки. Никога не е бърсана прахта там. Отиваме да ги разгледаме. Скъсани са. Казвам – „Нищо. Ще разберем за какво става въпрос“. На ум си мисля: „Има ли някаква малка поне радост за дечицата, на които се налага да стоят тук с дни?“.
10:00 „Ей сега след малко влизате вие, че нямаме хора“. В този момент се появява и ендокринологът ни. Тя е професор. „Минахте ли? Къде са ви документите (5)?“. „Не, не са ни повикали. Дадох ги на…. “ Следва сърдит фасон. Не разбирам защо. Отминава ме.
Влизат голяма група специализанти. Не знам защо ги върнаха от коридора, по който бяха тръгнали. До края стояха на масичките и си говореха.
10:15 Продължавам да наблюдавам, че са заети. Влиза дете с 40 градуса температура. Чака до нас. Сцените със спешните случаи са пред очите ми. Не настоявам пред никой нищо. Ние не сме спешни. Други са наистина зле. Не сме и заразни. До момента поне не бяхме.
10:25 Викат ме с детето да даде урина „ей там“. Алеле… смрад! Става ми неудобно пред него защо го водя на такова място. Няма сапун. Раждала съм в Шейново, затова знам и хартия да не търся. Ок, нося си такива неща.
10:35 „След малко ще ви повикаме за кръв“.
10:40 Професорът се връща от друг етаж и директно на най-важния въпрос – „Вижте, госпожо! Цялата болница обикалям за вашите документи (6). Имате ли идея колко са важни тия неща! Тук не се влиза без направление номер…“
Тя ги е търсила! В цялата болница! Професорът търси документи в цялата болница!? Ама аз го имам направлението. Тя ми го издаде миналия четвъртък. Нали се опитах да обясня, че дадох документите на колегата още в 9:…. „На кого!?“. Бях видяла къде влиза човекът с болничните дрехи. – „Ето там!“ Водя я. С документите (7) е подпрян един прозорец. Никаква шега не е.
Тук някъде си въобразявам, че ще излъжа Зелена зона, ако протакам смс-ите с по 10-тина минути.
10:50 „Доведете детето за кръвта и внимавайте къде стъпвате, че пак стана…“
Влизаме. Вътре е и детето с диарията. Бащата е изправен и го държи на ръце. Поглежда ме сякаш да се извини, че е изцапано. Момченцето му е с полуотворени очи.
10:55 „Дайте една игла отнякъде! С какво да го бода това дете!“ Вади се „отнякъде“. За ръкавици поне от кумова срама изобщо не можем да говорим. „Искам сега да го хванете за ръцете и главата и да не мърда.“ …
11:20 Успокоила съм го. Той все още дори не мига от ужас. Вече мога да му дам закуската от чантата си. Нося го на ръце. Нося и документите (8 ). Бързо трябва да слезем до рентгена. Там приключваме за кратко.
11:45 Чакаме на някой си етаж да дойде адаминистраторката и да попълни документи (9). Откриват я и идва. Професорът диктува близо час. Идва човек с цивилни дрехи, който ми дава серум. И този човек го търсиха преди малко. Питам това за какво е? Трябвало да изследвам кръвта и в частна лаборатория. Често се случват отклонения! Никаква шега не е и това.
12:45 Отписване от Регистратурата. Оставям огромна папка с документи (10). За мен не остава нито един лист дори. Тичаме до колата. Там е!
В следващите дни се легитимирам по телефона, за да получа резултатите от изследванията. Разбирам, че скоро ще трябва отново кръв. Защото неща като вит. Д, тат и мат в болничната лаборатория не могат да тестват.
Изобщо нещо редно дали имаше в историята?
По повод конкретната случка, новият директор на педиатрията д-р Здравков вече се е запознал с казуса, като е гарантирал, че ще предприеме необходимите мерки подобни безобразия повече да не се случват.
Забележка: Използваните снимки в статията са илюстративни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Детски болници в България 2021 – чудовището под леглото на властта
Чудовищата под леглата на детските отделения (СНИМКИ)
България ще има истинска детска болница!
А защо в българските болници няма библиотеки?
За автора
