Първия ден на март българите наричат Баба Марта. Старите хора казват, че пред всяка къща трябва да се закачат пресукани червени конци. Като ги видела, Баба Марта се засмивала, изгрявало слънцето и всичко се стопляло. Точно затова всяка година на първия ден от третия месец си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.
Какво символизират мартеничките? Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила. В някои части на България, мартениците се правят и в други цветове. В Родопите, например, те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено, като синият цвят носи символиката за водата и небето. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие и възраждане. Едниственото задължително е когато се изработва мартеницата, конецът да се усуква наляво.
До кога се носи? Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я сложете под голям камък. След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.
Коя е Баба Марта? Според народната митология Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги.
Наричаме месец март "женски месец", но според народните предания Март е бил мъж, който е имал две жени – едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората – ставало студено и мъгливо.
На 1 март имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин.
За автора
