Човешкото удоволствие от измамата

Независимо дали става дума за студент, написал отговорите на теста на ръката си, или данъкоплатец, който избягва да плаща на правителството, стереотипите на обществото ни изискват от тях да се чувстват изтерзани от двуличието си и да съжаляват за това, че са излъгали.

Проблемът е, че измамниците не го правят. Вместо това според едно наскоро публикувано проучване в издание за лична и социална психология, хората които мамят, всъщност се чувстват доста добре от това – толкова дълго, колкото са убедени, че никой не е бил наранен от тяхната нечестна постъпка.

Водещият автор в изследването – докторантката на Вашингтонския бизнес университет Никол Е. Руди отбелязва, че недобросъвестните хора действително могат да изпитат това, което тя нарича „измамническо надрусване“, след като са извършили нещо неетично.

„Хората очакват повишаване на негативните емоции или поне комбинация от положителни и отрицателни чувства, но ние не открихме това. Вместо това ние открихме позитивна емоция, без придружаваща вина, срам или безпокойство“, обяснява Руди.

И това повдига още по-интригуващ въпрос – не е ли склонността да се чувстваме добре от нещо нечестно всъщност нещо, което научаваме чрез опит? Или „измамническото надрусване“ е способност, залегнала и развила се в мозъка ни чрез еволюцията. Защото щастливите лъжци печелят конкурентно предимство пред по-моралните хора.

В подкрепа на тази теза се появяват значителни доказателства, че способността ни да лъжем е с еволюционен произход. Други животни също практикуват измама – някои видове маймуни, на пример, крият храната си, за да не се налага да я споделят с другите маймуни.

Андрю Бърн и Надя Корп, изследователи от университета на Сейнт Андрюс в Шотландия, изучаващи измамите при приматите, установяват че способността да използват лъжа спрямо другите е свързано с развитието на мозъка. Размерът на мозъчната кора, където намират място и се извършват разширени когнитивни функции, е добър показател за това как квалифицираме даден вид като потенциален лъжец.

„Ако погледнете сред животинския свят заблуждаването на противника е широко разпространено – от малки организми, до големи“, обяснява Канг Лий, психолог и преподавател в университета на Торонто, проучвал развитието и честотата на лъжата сред децата. „В допълнение на примера животните често използват заблудата, за да надвият физически по-могъщите хищници. Също така тя помага на членовете на даден вид да се състезават един с друг за необходимите ресурси. Хората правят същото нещо. А също така човешкият вид проявява способността за измама в най-ранна възраст.“

Проучване от 2007 година, проведено от Васудеви Реди, психолог в Университета на Портсмут във Великобритания, установило, че бебета още на 6 месечна възраст мамят. Те се престорили на стресирани чрез плач, за да привлече вниманието на майките им и всъщност правят пауза, за да видят дали те ще реагират, преди да започнат да плачат отново.

Вашият коментар