Джулай морнинг – да посрещнеш изгрева като хипар

Първото посрещане на Джулая се случва на фара на вълнолома, а не на Южния плаж

През 1967-ма 19-годишният китарист Мик Бокс решава, че ще създаде банда. Две години по-късно на музикалната сцена се появява едно от най-влиятелните имена в света на изкуството – лондонската група Uriah Heep. Момчетата се превръщат в истинско явление, което и до днес вълнува душите на милиони рокаджии. Това явление се затвърдява през 71-ва, когато Кен Хенсли и Дейвид Байрън пишат July morning. В началото на 80-те група свободомислещи младежи, от далечна Варна, използват песента за създаването на едно друго явление, към което в последствие ще се присъединят хиляди хора. Тогава никой не предполага подобно развитие, камо ли участието и на великата банда Uriah Heep.

През въпросните, не толкова далечни, времена две компании, сред които Виолин Станкович, Кристиян Христов, Наталия Христова, Иван Терзиев, Стефан Станкович, Жоро Едрев, Юлиян Ангелов, Иванка Димитрова, Лидия Ангелова, Янко Димов, Весислав Дюлгеров, се сливат в морската столица, макар че не всички са родом от нея.

Едните се събират в закусвалня „Малината“, на Летния театър, в градинката с Козела. Другите се оформили около Пингвините – Стефан и Виолин, който е вокал и китарист на хард рок групата „Луцифер“. Вторите били на рожден ден у Виолин – малкия Пингвин. Часовете се нижели като прашинки в пясъчния часовник на времето, но бурната им кръв не искала да утихне, отказвала да заспи. Затова Пингвина предложил да се преместят на фара на вълнолома и да посрещнат изгрева. Заради съвпадението в датата и любовта към рока, го направили в чест на едноименната песен на британските легенди. На следващата година, без никакви уговорки, се събрали отново, но с няколко човека повече. През 1983-та повечето от основоположниците на движението влизат в казарма, затова следващата им първоюлска среща е през 85-та.  

                           

След казармата, традицията се завръща, двете компании някак естествено се сливат. После пак и пак и с все повече привърженици. Дали заради нарастващата бройка или поради желанието за смяна на обстановката, след близо 5 години, компанията се мести от фара на Южния плаж. Това привлича още повече хора, хипари, носители на свободния дух, свободната любов, цветята и марихуаната. Хора, които не признават правителства, войни, валути, бюрокрации, корпорации. Деца на природата! Деца, които не са имали своя Удсток, но са го създали в комунистическа България, когато тези, които не отговаряли на строя са били отричани, арестувани. Във времена, в които са се режели коси, носили са се червени и сини връзки и са удряли с ученически показалки през пръстите.

След промените от 89-та, Джулай морнинг става притегателна сила не само за района около Черноморието, но за цялата страна. Носят се дънки, кожени гривни, вече никой не реже дългите коси, никой не забранява Deep Purple, Led Zeppelin, The Who, Eric Burdon. Посрещането на изгрева не е случайна метафора. То е като посрещането на новия живот, на новия хоризонт, който носи незнайни приключения. Когато слънчевите лъчи се окъпят в морските вълни и взаимно се обагрят с пурпурно, не напомня ли това на зародиша на нещо съкровено, по-скъпо от съкровище?

                               

От 1992-ра празникът се посреща не само на Южния, но и на вече несъществуващия Рибарски плаж, в кръчмата на Константин Петров. Колкото по-популярно става движението, толкова повече основоположниците му започват да се отдръпват, защото идеята започва да се размива.

С настъпването на новото хилядолетие Джулая се разширява и по други краища на страната – Бургас, село Варвара, Камен бряг, Тутракан, Каварна. Именно бившия кмет на Каварна Цонко Цонев привлича Джон Лоутън да се превърне в неразделна част от празника, на когото той и колегите му са кръстници. Освен тях, по българските брегове са свирили и много други банди от чужбина. От една спонтанна нощ между приятели се изменя в международен фестивал с концерти и празненства.

В Пловдив отправна точка за посрещане на Джулая са тепетата, най-вече Небет. Скалите не могат да се сравнят с вълните, но е някакъв вид утеха, ако си възпрепятстван да отидеш до морето. За жалост, много от представителите на новото поколение не знаят защо и какво точно посрещаме. Повечето си мислят, че е настъпването на лятото. Слава богу, ще се намери поне един телефон или някоя малка колонка, която да пусне „There I was on a July morning looking for love. With the strength of a new day dawning and the beautiful sun”.

Фотографиите са направени от Симон Варсано по време на Джулай морнинг 1991 година във Варна

Вашият коментар