Георги Господинов в Асеновград разказа за своите детски страхове и сънища

„Веднъж дъщеря ми – Рая, като се прибра от градина плачеше, защото едно момче й е казало, че бащите също остаряват“.

След официалната среща в Асеновград на Георги Господинов с читатели в Градската библиотека в рамките на Паисиевите дни, организирани от общината, той се срещна с около 30-тина човека в бар КоШиПрайм. От 3 години на това място съществува традиция да се провеждат литературни срещи с различни автори. Георги Господинов остана изненадан от интереса към него, тъй като очакваше, че в небезизвестния асеновградски бар ще си почива и ще пие „бира или лимонада“. Това обаче се отложи с близо един час, тъй като събралите се хора очакваха да чуят някои от неговите истории, свързани с книгите, които е написал.

По време на срещата той разказа истории, свързани със страховете му като малък и не само – случки на читатели, чийто живот се е променил, след като са чели някои от неговите книги. Поводът за тези теми бе това, че Господинов има желание да напише роман, който да бъде свързан с истории през очите на дете.

„Преди две години преподавах „История на детството“. Не знам дали знаете, но детството се появява много късно като отделен период в историята на човечеството. Ако попитате дядовците си, ще видите, че тяхното детство е било много късо…  Като дете имах ясен спомен колко е голяма градината пред къщи, друга е геометрията, когато си дете, наравно си с розите, лалетата.  И това  е много важно усещане. Моят спомен за детството е как имах тази способност да се вселявам с мравки и мухи и като станеше напечено си казвах, аз съм ето тази мравка, която върви по улеите на плочката и вече съм другаде. Децата си изработват такива механизми. Но е това е много важно събиране, смиряване, слизане до нещата от природата. Детето е част от природата и има друго знание, което постепенно забравя или го учат да забравя. Тогава накарах и студентите да напишат история за първия си детски спомен за страх…“, разказа писателят.

Георги Господинов каза още, че е събирал истории за страховете на някои от неговите студенти, след това ги е помолил те да разпитат своите родители и баби и дядовци за техните страхове. „Така "събрахме" страхове от 40-те, 60-те, 90-те години. И стои един въпрос , на който още нямам ясен отговори. Идеята ми беше да видя дали се променят страховете. Аз нямам отговор на това. Оказа, че уж по формален начин са различни, но в основата си са общи: страхове от тъмното, от преди заспиване; от това майка ти и баща ти да не умрат, от това, че излизат някъде и ти не знаеш дали ще се върнат. Веднъж дъщеря ми Рая, като се прибра от градина плачеше, защото едно момче й е казало, че бащите също остаряват“.

Георги Господинов отдавна няма нужда от представяне, а хората, които четат с удоволствие книги му, никак не бързат да се разделят с него, ако го срещнат на живо.  Споделиха ми, че разговорите с автора са като свежа роса в пролетен ден. Много от тези, които бяха отишли на срещата, организирана от библиотеката в Асеновград, го последваха в бар КоШиПрайм, за да го чуят отново, за да говорят с него пак и останаха и след края, за да вземат своите автографи и да се снимат с автора на „Естествен роман“, „Сляпата Вайша“, Физика на тъгата“… Затова и никой не прие сериозно думите му при влизането в бара: „Аз мислех, че тук просто ще пием бира или лимонада“.

Няма да разкажем за цялата среща, защото в нея имаше една атмосфера за съкровеност и близост. Може би на някоя от следващите ви срещи с Господинов, ще чуете и за неговите сънища от детството.

 

Вашият коментар