На 4 юни 1880 г. левът става националната валута на България

На 4 юни 1880 г. второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.  Левът е паричната единица на България, емитирана от Българска народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от „левъ“, остаряла форма на думата лъв, употребявана през 19 век. 

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 година е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети. 

През 90-те години няколко периода на драстична инфлация, най-тежкият от които през зимата на 1996-1997 година, значително девалвират лева. Това довежда до установяването на валутния борд през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева.

На 5 юли 1999 година левът отново е деноминиран при съотношение 1000:1, като курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1 лев = 1 марка.  При замяната на германската марка с еврото курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1,95583 лева = 1 евро. С договора за влизането си в Европейският съюз България официално има ангажимент за присъединяване към eврозоната.

 

По материали на Уикипедия

Вашият коментар