Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка са имената на американските учени, които тази година си поделиха Нобеловата награда за химия. Те бяха отличени за изследванията си в посока на разгадаване механизма на функциониране на клетъчните рецептори. Тялото ни е сложна система от милиарди клетки, които са в постоянно взаимодействие. Всяка от клетките има рецептори, посредством които тя „научава” какво се случва около нея и да се нагажда към ситуацията.
От Нобеловия комитет (NobelPrize.org) обосновават решението си именно Лефковиц и Кобилка да се окичат с големия приз, тъй като те са показали как функционира важна група от подобни рецептори, а именно – G-протеин свързаните рецептори. Дълго време за науката е било неясно как клетките "се разбират" със заобикалящата ги среда. Учените знаели, че хормони – като адреналина, да речем, оказват върху тялото ни силен ефект – увеличават кръвното налягане и карат сърцето ни да бие по-бързо.
Допускало се наличието на някакъв рецептор за тези хормони в клетките, но как изглеждали те и как функционирали останало неразгадана мистерия през по-голямата част от XX в. В края на 60-те години Лефковиц започнал да използва радиоактивност, за да открие какви са тези рецептори. Той „вмъквал” йодни изотопи в хормоните и проследявал какво се случва с тях, като достигнат до клетката. Така ученият открива няколко рецептора, сред които този за адреналина (адренергичен бета рецептор).
Следващата голяма стъпка била направена през 1980 г., когато от човешкия геном Кобилка успява да изолира гена, който отговаря за адренергичния бета рецептор. Когато учените анализирали този ген, стигнали до заключението, че съществува цяло голяма група от подобни рецептори, които функционират по сходен начин. Днес те са известни като като G-протеин свързани рецептори. Миналата година лауреат на Нобеловата награда за химия стана израелският учен Даниел Шехтман, открил квазикристалите.
За автора
