Новият град – галерия в България е край морето (СНИМКИ)

При справка в интернет за „графити“ ще откриете, че оксиморонно на мнението на днешното общество, тези рисунки са били на почит в древни времена под формата на пещерни изображения, в последствие превърнали се в начин за общуване между бандите по време на хип-хоп и рап субкултура, за да се установят като устойчива част от ежедневието през 20-ти век. Следователно това ги прави не „вандалска проява“, а първата жива до днес форма на изкуство.

И ето как един малък български гард на Черноморието компилира това изкуство с началото на летния сезон. В седмицата 12 – 18 юни Ахтопол се превърна в сцена на открито. Първото издание на фестивала под надслов „We all write“ събра на едно място 40 художника от над 5 държави, които имаха за задача да изрисуват 30 фасади и стени. Целта на проекта бе да превърне Ахтопол в една от популярните дестинации за улично изкуство на Стария континент. 

В творческата седмица по улиците бликаха млади ентусиазирани хора, градът кипеше от живот, а сградите се изпъстриха с цветове. Размахът на проектът бе мащабен, а крайният резултат – впечатляващ. Засиленото българско присъствие, събра на едно място най-добрите родни райтъри. И така примесени в едно с йодите пари и аромата на спрей, във въздуха се носеше позитивна енергия. 

Но не може само работа, затова следи от художниците можеха да се видят не само по стените, но и по плажа. С бира в ръка и чудесно настроение екипът на mediacafe.bg срещнахме няколко от тях край морето, някои от които са познати нашия приятели като пловдивчаните Stern, Dakr, Ozon, софиянците от 140ideas и много други. И докато разпускат, ги разпитахме за изкуството, което създават.

Какво ви вдъхновява за всяка рисунка?

A: Различни са нещата, които ни вдъхновяват, не може да се обясни. Може да не е нищо свързано  с темата, по която рисуваме.

B: Вдъхновението е въпрос на гледна точка и необятна тема. Основната идея на графитите за мен е свободата, която ми дават дори за малко, бягането от реалността. Често графитите вървят ръка за ръка с емоциите, които изпитвам на момента (ако изпитвам гняв към всичко- редувам трол след трол, ако ми е безразлично – то това си проличава и по небрежността на "бомбата", а ако се чувствам мотивиран, се старая това да си проличи с парчето), така че мога да кажа, че най-силното вдъхновение е движещата емоция, а идеята като на всеки тип изкуство – да хване окото.

C: Дупките по улиците.

D: Супер клиширано, но всичко може да е източник. Конкретно на фестивала – морската атмосфера и локацията на града.

Как посрещаха собствениците идеята за графитите?

A:  Не участвахме пряко в преговорите, дори скица не бяхме пращали. До последно хората не знаеха какво да очакват, но знаеха че ще им хареса и няма да им орезилим фасадата. И бяха доволни накрая, според това как се сбогувахме.

B: Първоначално не особено радушно, леко недоверчиво дори, но в процеса на работа и при вида на крайния резултат, бяха силно впечатлени и доволни.

C: Реакциите варираха, за щастие масата бяха положителни и наблюдаващите – възхитени. Като че ли имаше безразличие насочено към фасадите с букви на тях, защото (по мое мнение )не ги разбираха напълно. Какво да кажа, ти искаш делфин – аз рисувам букви, ще надпиша оградата на съседа, а ти си намери някой, който да ти нарисува делфин. no hard feelings, живота продължава, отваряме бира и всички са доволни.

D: Притеснено, но на крайния резултат реагираха доста позитивно.

Как можете да обобщите преживяването от фестивала с 3 думи?

A: Графити, бира и приятели, ама в обратен ред.
B: Уморително, недоспало, задоволително.
C: Не стигат три!
D: Много "fresh and clean".

Имате ли предварителен план/скица какво ще рисувате или музата идва на момента?

A: Няма предварителна подготовка, всичко е freestyle.

B: Бяхме подхвърлили една-две идеи и просто ги разработихме, така или иначе имахме един ден свободен заради технически проблеми.
C: План и идея има винаги, но се развива на стената, няма нужда да се изсушава една идея с точен проект. Скица в повечето случаи има.
D: При всеки е различно, кой както го чувства. Аз лично действам винаги "хакуна матата" и каквото стане, но истински талантливите артисти като че ли предпочитат първо да скицират.

Голяма част от обществото гледа негативно на този вид изкуство. Как бихте се обърнали към тях, за да ги опровергаете?

A: "Имената на глупаците висят по стените" , ама нали знаеш, не е глупав този който яде баницата, а тоя дето му я дава"

B: Ами, не смятам, че хората така гледат на нещата все още. Правят се от няколко години по-мащабни проекти има няколко групи или артисти, с които бутаме  напред. Вече хората все по-малко ни сравняват с тези, които пишат имена на отбори по стените.

C: Аз самият гледам негативно на някои негови прояви, нормално е. Хората са различни, но е добре да са отворени към нови неща, това доста ни липсва като общество – търсене и на друга гледна точка.

D: Съвременният град има нужда да диша и да предлага алтернативи, и вдъхновение в забързаното ежедневие. Този вид изкуство го прави по-привлекателен и емоционален.

Освен поле за изява на младите артисти, фестивалът предложи на гостуващите бийч-бар, който   във вечерите на уийкенда 16-18-ти се превърна в сцена за хип-хоп, реге и джънгъл. Други развлечения бяха 3D mapping, пърформанси, графити батъли и награди, дневна чил зона с хубава музика и напитки.
След фурора на първото си издание фестивалът „We all write“ се подготвя за второ такова през 2018, още по-мащабно и завладяващо от тазгодишното. 

Така че събирайте сили, позитивни емоции и флакони!

Снимки: Ванеса Ангелова и Александър Иванов

Още интересни графити в България и по света може да намерите ТУК

Вашият коментар