Замисляли ли сте се какво всъщност казвате, когато произнасяте думата „ОК“? Дали е „да“, „добре“, „всичко е наред“ или нещо друго?
За произхода на „ОК“?
За произхода и за тов акога за първи път думата е употребена съществуват няколко версии. В една от версиите французите твърдят, че думата е тяхна, тъй като по време на войната в дневните рапорти записвали 0К, когато нямало убити (0 killed – произнасяли го като Оу Кей).
Немците също неотстъпват и смятат, че с тази абревиатура коректорите означава ли статиите, в които нямало какво да се коригира. Вместо “ohne Korrektur” (без корекции) пишели просто О.К.
А на 23 март 1839 г. думата “OK” е представена на света от втората страница на вестник „Бостън Морнинг Поуст” в средата на дълъг параграф, изписана като “o.k.”, което според авторите обозначава “all correct” („всичко е проверено”, „всичко е вярно”).
Популярността на израза се разширява и постепенно този израз се превръща в международен знак за одобрение. Думата замества в английския език думите “yes”, “good”, “well”, “satisfactory”, “approved” и “all right” и в чуждите езици десетки други думи, като така опростява диалога.
През 2015, 176 години по-късно колко пъти на ден Вие произнасяте думата “ОК”?
За автора
