Сказанието на прадедите: Опит за реконструкция на еволюцията на видовете

Медиакафе продължава уикенд-рубриката Pulp Fictions each other със съдействието на критика Николай Моллов, в която ще ви представяме рецензии от различни книги, които ви препоръчваме да прочетете. След дългата работна седмица, събота и неделя са чудесен момент, в който може да отделите няколко часа просто, за да си починете и да почетете малко литература.

Авторът Николай Моллов е завършил Културна антропология в ПУ. Магистратурата, която е записал, е Етнология: общности, идентичности, култура. Интересите му се преплитат в различни сфери: художествена литература, философия, културология, човешко поведение, софтуер на ума и прочее.

Книгата, която днес ви предлагаме: "Сказанието на прадедите" на Ричард Докинс на издателство "Изток-Запад".

Сказанието на прадедите е опит за реконструкция на еволюцията на видовете.

В самото начало Докинс споменава за настоящ ортодоксален учебник, който датира най-старите открити фосили на бактерии отпреди 3-5 милиарда години. Защитникът на тази датировка Дж. У. Шопф е остро критикуван от Мартин Брейзиър, който счита, че датировката не е точна и че бактериалните фосили не са толкова стари. Самият Докинс също споделя, че е резервиран към тези датировки и решава сам да провери достоверността им.

Докинс използва основно три способа за възстановка на „действащите лица“ в различните етапи на еволюцията. На първо място е разчитането на фосилите от кости и зъби. На второ място са възстановените обекти, което в еволюционната история представлява възстановеното ДНК, равностойно на исторически писмен документ. Третият способ се нарича триангулация – „чрез нея се преценяват разстоянията посредством измерване на ъглите. Определете референтна точка за даден обект. После се отдалечете на предварително измерено разстояние и определете другата референтна точка. Търсеното разстояние е височината на триъгълника, образуван между дадения обект и двете определени от вас референтни точки. (…) Би могло да се каже, че еволюционистите „триангулират“ даден прародител, като сравняват двама (или повече) от оцелелите му потомци.“

Книгата е разделена на 40 „сборни пункта“. Докинс обяснява, че „при обратна хронология, предците на които и да е два вида трябва в крайна сметка да се срещнат в даден геологически момент. Техният „сборен пункт“ е последният им общ прародител“, който авторът нарича „концестор“. По дефиниция „най-старият концестор е великият прародител на всичкия оцелял до наши дни живот.“

Поклонение е определението, с което Докинс нарича пътуването към миналото, което представлява книгата. Това е една своеобразна алюзия към поклонниците в Кентърбърийски разкази на Чосър, които вървят към заветния Кентърбъри. Всеки „сборен пункт“ представлява разказ за етап от еволюцията, в който към групата на поклонниците се присъединяват видовете от „сборния пункт“, през който се преминава по пътя към общия прародител. Докинс посочва и един „Велик исторически сборен пункт“: моментът на възникването на еукариотната клетка (с ядро) преди два милиарда години. Поклонничеството върви по обратния път на еволюцията, проследява се като инволюция. Започва с разказите за земеделеца, кроманьонеца, тасманиеца, неандерталеца, през шимпанзета, горили, орангутани, гибони, лемури, най-чудати изчезнали видове, морски и сухоземни гъби, водорасли, хлоропласти, митохондрии, археи, бактерии, едноклетъчни… Всичко това из дебрите на пътешествие, продължаващо около четири милиарда години.

Едно наистина дълго поклонение.

Един изчерпателен енциклопедичен труд за еволюцията!

.

Повече резенции може да прочетете в страницта на Николай Моллов във Facebook – Pulp Fictions each other.

Вашият коментар