Думата фонограф започва да се използва след като е въведена официално от американския изобретател Томас Едисон за неговия апарат.
На 19 февруари 1878 г. американският изобретател Томас Едисън патентова фонографа – предшественикът на грамофона.
Фонографът (от гръцки записване на звук) е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона. При фонографа звукът се записва чрез резец върху цилиндър (валяк) и се прослушва с помощта на игла.
В последствие звукозаписните апарати се развиват и записването и прослушването на звука става върху и от диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука – грамофонни плочи.
Смяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не поради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а поради по-лесния и по-евтин начин на производство на дискове вместо цилиндри.
Разликата между грамофон и фонограф е в носителя – фонографът ползва цинкови цилиндри, грамофонът – дискове от ебонит. Различават се и в принципа на нанасяне на браздата. Фонографът използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) механичната бразда се дълбае широчинно.
За автора
