Преди книгите са били единствения начин за разпространяване, запазване и намиране на информация.
В днешно време компютрите са вече постоянна част от нашето ежедневие. За по-малко от век те са се превърнали от лукс в нещо съвсем обикновено и нормално, като неразделна част от ежедневието ни. Книгата е застрашена от изчезване заради напредването на тези технологии. Под влияние на евтините скенери, на компютрите изобщо, както и на цифровите апарати и електронните книги хартията започва да се превръща в изчезващ вид.
За съжаление в нашия динамичен свят нямаш време да разчиташ много на книгите, с интернет е значително по-бързо и удобно. Изобщо проблемът като цяло идва от забързания ни свят е това, че времето е лукс, който не всеки може да си позволи.
След може би стотици години няма да има нови списания, няма да има вестници, а книгите ще са рядкост. Всички ще си имат четец, на които ще могат да изтеглят каквото си искат, когато си поискат, където и да се намират.
В момента има само една причина хората да продължават да пишат на хартия. Тя не е нито икономическа, нито екологична, нито практична… тя е навикът. А съвсем скоро ще отвикнем от него…
Последната хартия и мастило, които ще използваме най-вероятно ще бъде нашата валута – парите… а и може би тоалетната хартия.
За мен най-важен е отговорът на въпроса: "Вещ ли е книгата?", защото неговият отговор не зависи от четящите устройства…..
Иска ми се обаче да се надявам, че книгите и книжните списания няма да изчезнат подобно на това, че няма да изчезне хлябът – въпреки всички модерни неща за ядене, с които прелива пазарът. Книгата е като хляба и водата за душата.
