Интеракт изпълни успешно мисията си „Красив ум“

 

Ученическата организация Интеракт клуб „Пловдив“ успя да събере вчера около 3 000 лева в рамките на концерта си в клуб „Занцибар“. Парите ще бъдат малко повече, защото част от спонсорите имат тепърва да изчистват обещаните си задължения. Един от изводите, които можем да си направим е, че тези общества са изключително нужни за днешния комерсиален свят, в който живеем. Те изграждат благородство в по-малките и ги карат да се чувстават значими. Дават им право на изява и се стремят да изграждат един значим потенцал. Това, на което ставаме свидетели днес, утре може да дава изключителен пример и да се гордеем с това. Нека повече хора се замислят върху работата на тези клубове и не им затръшвайте вратата, ако утре, някой от тях потропа на нея. Просто им отворете, изслушайте ги. Те има какво да ви кажат и какво да научите от тях.

 

Сумите, които успяха да влезнат в касата на клуба ще бъдат разпределни за Ани Тодорова и за талантливи деца от Пловдив.  Концертът бе под наслов „Красив ум“ и се състоя благодарение на Поднулевия, Slawek & Reknail, Nevermore,  танцов ансабъл The Center, Automatic flowers, HellNo, Coffein, Izida и Porparqnik.

 

 

Ротари клуб „Пълдин“ са обещали да внесат в касата половината от събраната през вечерта сума от билети. Това е традиция, която се поддържа от клубовете, за да стимулират по-малките членове. Ротарианците в Пловдив са разпределени в 3 възрастови клуба – до 18 години, до 30 години и над 30 годиши. Тяхната основна дейност е предимно благотворителна.

 

Ето една извадка за самата организация:


Ротари – една над 100-годишна организация


На 23 февруари преди 105 години се е родило ротарианското движение. Пол Ха­рис, то­га­ва млад юрист, кой­то се чу­в­с­т­вал са­мо­тен в раз­ра­с­т­ва­щия се Чи­ка­го, се сре­щ­нал с три­ма при­я­те­ли, за да об­съ­ди ед­на своя идея. При­я­те­ли­те би­ли Сил­ве­с­тър Ший­л, тър­го­вец на въ­г­ли­ща, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер, и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те се сре­щ­на­ли в офи­са на Ло­ер – стая 711 в сгра­да­та UnityBuilding. В спо­ра се ро­ди­ла иде­я­та да се съ­з­да­де мъ­ж­ки клуб, в кой­то да чле­ну­ват по един пре­д­с­та­ви­тел на все­ки би­з­нес и про­фе­сия. Би­ло ре­ше­но вся­ка сле­д­ва­ща сбир­ка да пре­до­с­та­вя въз­мо­ж­ност на чле­но­ве­те да се за­по­з­на­ват с при­з­ва­ни­я­та на ко­ле­ги­те си и да пре­д­с­та­вят своя би­з­нес, а се­д­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват на те­ри­то­ри­я­та на различни офиси, като се ре­ду­ват. И от­тук на­з­ва­ни­е­то Ро­та­ри (“rotary” – вър­тящ се).

 

Че­ти­ри­ма­та ос­но­ва­те­ли са не само с различни професии, но и с аме­ри­кан­с­ки, гер­ман­с­ки, шве­д­с­ки и ир­лан­д­с­ки про­из­ход, и ка­то про­дукт на тогавашната аме­ри­кан­с­ка­ дей­с­т­ви­тел­ност се ока­з­ват по­д­хо­дя­щи­те ро­ди­те­ли на съ­з­да­де­но­то от тях дви­же­ние. След при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на пе­тия член – Ха­ри Ра­гълс – гру­па­та за­по­ч­ва офи­ци­ал­но да се на­ри­ча Ро­та­ри клуб от Чи­ка­го. Чи­ка­г­с­ки­ят клуб в пре­д­с­та­ви­те на Пол Ха­рис ни­ко­га не е бил са­мо­цел­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то да на­сър­ча­ва един­с­т­ве­но би­з­не­са ме­ж­ду сво­и­те чле­но­ве. Още от са­мо­то на­ча­ло той ви­ж­дал сво­я­та идея, пре­въ­п­лъ­те­на в по-ши­ро­ки со­ци­ал­ни изя­ви, за­ся­га­щи ця­ло­то об­ще­с­т­во. През 1910 го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете. Иде­а­лът на Ро­та­ри за­по­ч­ва да се офор­мя през то­зи на­ча­лен пе­ри­од, ко­га­то Ар­тър Шел­дън ста­ва член на чи­ка­г­с­кия клуб. Ка­то чо­век, кой­то пре­по­да­ва но­ва­та на­у­ка «из­ку­с­т­во­то да се при­в­ли­чат кли­ен­ти», той е убе­ден, че на би­з­не­са тря­б­ва да се гле­да ка­то на сре­д­с­т­во, ко­е­то слу­жи на об­ще­с­т­во­то, и на пър­вия кон­г­рес на Ро­та­ри през 1910 го­ди­на той ци­ти­ра фра­за­та: “Ко­и­то слу­жи на съ­б­ра­тя­та си, пе­че­ли най-мно­го.” Следват промени ка­то “То­зи, кой­то слу­жи най-до­б­ре, той пе­че­ли” и “Слу­жи над со­б­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си”.  Те бър­зо са въз­при­е­ти от вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци и ста­ват де­виз вър­ху клу­б­ни­те ем­б­ле­ми на Ро­та­ри. По-късно за­ко­но­да­тел­ни­ят съ­вет ре­ша­ва, че де­ви­зът на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл ще бъде “Service Above Self” – “За безкористна слу­жба”.

 

Пър­ви­ят клуб из­вън гра­ни­ци­те на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари ста­ва ме­ж­ду­на­ро­дна организация. По-къ­с­но съ­ща­та го­ди­на е създаден клуб и в Лондон. Ве­д­нъж пре­ми­на­ло Ат­лан­ти­ка, дви­же­ни­е­то бър­зо се раз­ра­с­т­ва, в ре­зул­тат на ко­е­то на кон­г­ре­са в Ми­не­со­та, през 1912 г. ор­га­ни­за­ци­я­та ве­че се на­ри­ча Ме­ж­ду­на­ро­д­на асо­ци­а­ция на клу­бо­ве­те Ро­та­ри и по-къ­с­но през 1922 г. името й е съ­к­ра­те­но на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл. Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри ан­г­ли­й­с­ки, е сфор­ми­ран през 1916 го­ди­на в Ха­ва­на, Ку­ба. Та­ка Ро­та­ри за­по­ч­ва да пре­о­до­ля­ва не са­мо на­ци­о­нал­ни гра­ни­ци, но и ези­ко­ви ба­ри­е­ри. Ро­та­ри ста­ва на­и­с­ти­на све­то­в­на ор­га­ни­за­ция след 1920 г., ко­га­то дви­же­ни­е­то до­с­ти­га до Юж­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка, Аф­ри­ка, Ав­с­т­ра­лия и Азия. Та­зи ши­ро­ка по­д­к­ре­па доказва че при­н­ци­пи­те на организацията са жи­з­не­ни и до­при­на­сят за пре­въз­мо­г­ва­не на раз­ли­чи­я­та в ра­си­те, цве­та, ве­ро­и­з­по­ве­да­нието, езика и ге­о­г­ра­ф­с­кото раз­по­ло­же­ние.

 

Пър­ва­та ем­б­ле­ма на Ро­та­ри е оби­к­но­ве­но ко­ле­ло на ка­ру­ца – сим­вол на “ци­ви­ли­за­ция и дви­же­ние”. През 1923 го­ди­на към ко­ле­лото с 24 зъ­бци и шест спи­ци се до­ба­вя и ключ на ос­та, за да по­ка­же, че ко­ле­ло­то не е в за­с­той. На кон­г­ре­са в Да­лас, Те­к­сас, през 1929 го­ди­на е пре­д­с­та­ве­но офи­ци­ал­но­то опи­са­ние на ем­б­ле­ма­та. Крал­с­ко­то си­ньо и зла­т­но са из­б­ра­ни за офи­ци­ал­ни цве­то­ве на Ро­та­ри, а фла­гът на Ро­та­ри е бял с ко­ле­ло­то, изо­б­ра­зе­но в сре­да­та. И до днес, по­с­та­вен на ре­ве­ра, то­зи знак от­ли­ча­ва вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци по све­та. Дви­же­ни­е­то Ро­та­ри по­с­та­вя съ­що та­ка ос­но­ви­те на дру­ги све­то­в­ноиз­ве­с­т­ни ор­га­ни­за­ции ка­то Ме­ж­ду­на­ро­д­но об­ще­с­т­во на де­ца­та ин­ва­ли­ди, ос­но­ва­но през 1922 го­ди­на и на­ри­чано днес Ме­ж­ду­на­ро­д­на ре­ха­би­ли­та­ция, а съ­що та­ка и ор­га­ни­за­ци­я­та ЮНЕ­С­КО, иде­я­та за ко­я­то се ро­ди­ла на ед­на кон­фе­рен­ция на Ро­та­ри в Лон­дон през 1942 г. През 1947 г. около 50 членове на Ротари стават делегати и консултанти при основаването на Обединените нации.

 

Днес Ротари е с най-високия статут на консултант в Организацията на обединените нации, който може да придобие неправителствена организация. В това си качество Ротари има глас в системата на ООН, позволяващ му достъп до нейните специалисти и ресурси в целия свят. Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след смърт­та на Пол Ха­рис през 1947 г. е съ­с­та­вен пър­вият план за на­г­ра­ди на Фон­да­ци­я­ Ротари в об­ла­ст­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Фон­да­ци­я­та Ро­та­ри от­то­га­ва е на­пъл­но за­ви­си­ма от до­б­ро­вол­ни­те да­ре­ния на ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци от це­лия свят. Се­ри­о­зен из­то­ч­ник на фи­нан­си са вно­с­ки­те от по 1000 и по­ве­че ща­т­с­ки до­ла­ра във фон­да­ци­я­та, сре­щу ко­и­то да­ри­те­ли­те по­лу­ча­ват знак «Пол Ха­рис Фелоу». Отличието мо­же да се да­ва и на ли­ца ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци, ако съ­ща­та су­ма е вне­се­на в не­го­ва чест. През 1985 г. Ротари постави началото на програмата «ПолиоПлюс» – амбициозна програма, чиято цел е всички деца в света да бъдат имунизирани срещу детски паралич. Партньори в глобалното унищожение на полиомиелита са Световната здравна организация, Ротари Интернешънъл, Американските центрове за превенция и контрол на болестите и УНИЦЕФ. Като резултат от това партньорство случаите на детски паралич намаляха с 99% от 1988 г. насам и светът застана на прага на унищожаването на болестта. Членовете на Ротари са допринесли за тези решаващи усилия с повече от 600 милиона долара и безброй часове доброволен труд.

 

Спестяванията, които ще бъдат направени след изкореняването на полиомиелита, са 1.5 милиарда долара годишно – средства, които могат да бъдат използвани за решаването на други здравни проблеми. А спестеното човешкото страдание не може да бъде измерено по никакъв начин. Дру­ги зна­чи­ми про­г­ра­ми на фон­да­ци­я­та са: Matching Grants – субсидии, отпускани по­д­к­ре­па на се­ри­о­з­ни про­е­к­ти на Ротари клу­бо­ве­те по места и ди­с­т­ри­к­ти­те. Про­г­ра­мата «Здраве, глад, хуманност» е из­го­т­ве­на, за да от­бе­ле­жи 75-го­ди­ш­ни­на­та на Ро­та­ри и да до­при­не­се за “по-до­б­ро здра­ве, по-мал­ко глад и да на­сър­чи раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка и об­ще­с­т­во­то, на ме­ж­ду­на­ро­д­но­то раз­би­ра­тел­с­т­во, до­б­рата во­ля и мира”. Про­г­ра­ма­та “Ро­та­ри до­б­ро­вол­ци” су­б­си­ди­ра ро­та­ри­ан­ци, ро­та­ра­к­то­ри или би­в­ши въз­пи­та­ни­ци на Ро­та­ри, же­ла­ещи да слу­жат в чу­ж­да стра­на, ко­я­то се ну­ж­дае от те­х­ни­те уме­ния. През 2002 г. Ротари основа Центровете за Международни науки по въпросите на мира и решаването на конфликти – една новаторска програма за обучение на утрешните миротворци. В ре­ди­ца стра­ни по вре­ме на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на ня­кои Ро­та­ри клу­бо­ве се раз­пу­с­кат, но по-къ­с­но го­ля­ма част от тях се вклю­ч­ват в Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл. В се­мей­с­т­во­то на Ро­та­ри се вклю­ч­ват Ита­лия (1946), Гер­ма­ния и Япо­ния (1948), Ис­па­ния (1977). Клу­бо­ве­те в ня­кои стра­ни с ко­му­ни­с­ти­че­с­ко уп­ра­в­ле­ние ос­та­ват раз­фор­ми­ро­ва­ни до 1989 го­ди­на, ко­га­то след съ­г­ла­су­ва­ни уси­лия и по­ли­ти­че­с­ки про­ме­ни Ро­та­ри се по­я­вя­ва от­но­во в Из­то­ч­на Ев­ро­па. През съ­ща­та та­зи го­ди­на клу­бо­ве се по­я­ви­ха в Ун­га­рия и По­л­ша. През 1990 г. Ро­та­ри на­в­ле­зе в би­в­шия Съ­ве­т­с­ки съ­юз, и то за пър­ви път с уч­ре­дя­ва­не­то на мо­с­ко­в­с­кия Ро­та­ри клуб. На­с­тъ­п­ле­ни­е­то про­дъл­жи със сфор­ми­ра­не­то на клу­бо­ве в Че­хия и Словакия, бивша Юго­с­ла­вия, България и Румъния. Според статистиката на Ротари Интернешънъл България е страната с най-бързо развиващо се ротарианско движение.

 

И ако погледнем в историята, можем да се гордеем, че в България само пет години след основаването на първия клуб в Европа (извън Обединеното кралство) са правени проучвания за условията за създаване на Ротари клуб от първия българин ротарианец – панагюреца Събо Николов, който е член на Ротари от 1915 г. На 22 април 1933 г. се подписва протоколът за учредително събрание на софийския Ротари клуб. Членове на клуба са изтъкнати личности: учени, предприемачи, финансисти и др., които със своята безкористна служба на обществото и страната допринасят много за развитието и на България, и на ротарианството, за да се стигне през 1940 г. до обявяването на България за самостоятелен дистрикт (област). И въпреки двукратната забрана на ротарианското движение в нашата страна – през 1941 и 1951 г., духът на Ротари се възражда през 1991 г. и вече 17 години увлича със своята магия стотици български мъже и жени, изпълвайки сърцата и душите им с решимост да работят всеотдайно, безкористно и с любов за България, за българския народ, за чове­чеството. Сега в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротариан­ското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара. То­ва е на­к­ра­т­ко ис­то­ри­я­та на та­зи клу­б­на ор­га­ни­за­ция в слу­ж­ба на све­та – осъ­ще­с­т­ве­на идея на един млад чо­век, по­чу­в­с­т­вал се са­мо­тен – ста­нала мо­ти­ви­ращ фа­к­тор за слу­ж­ба чрез при­я­тел­с­т­во. То­ва е Ро­та­ри. Ро­та­ри е го­лям бла­го­да­ре­ние на при­но­са и единството на хи­ля­ди­те ро­та­ри­ан­ци от целия свят!

 

Наско Начев, ДГ 2007-2008, Дистрикт 2482-България

 

Вижте повече снимки от събитието в Галерията!

 

mediacafe.bg

 

 

 

За автора