Бащата на българския театър чукна 130 (СНИМКИ)

Защо Пловдив е наричан – столицата на културата? Бих ви отговорил на този въпрос веднага – заради Драматичен театър Пловдив. Нужно ли ви е повече? Това е бащата на българския театър в България и ако не сте го знаели до днес то го запомнете веднага. 130 години слава, 130 години представления, 130 години игра на сцена, 130 години български актьори са повдигали духа на народа и са пресъздавали пред него образите от миналото. Не случайно пръв Иван Вазов казва, че са положени основите на българската култура.
Драматичния театър отбеляза своята 130 годишнина с грандиозен спектакъл пред препълнена зала в неделя вечер. Юбилеят бе отпразнуван със специална хореография на всички актьори от трупата, които представиха историята на театъра, неговите възходи по десетилетия от 1881 година до днес. Интереснето бе, че епохата създаване на култура у нас бе сравнена със световната сцена и пресъздадена в образи на личности като Мерлин Монро, Славейков, Захари Стоянов, Вазов…

Вазов, Захари Стоянов и Славейков възкръснаха в Драмата за 130 години на най-стария театър

Актриси скандираха комунистически лозунги с шинели и калашници в ръка на сцената на Драматичния театър. “Здрав дух в здраво комунистическо тяло”, “Да строим социализма с подръчни средства”, ”Да влезем в комунизма с лъснати обувки”, “Всеки комсомолец – пример за хулиганите”, провикваха се красавиците, докато на мултимедия зад тях вървяха архивни кадри от 50-те години на миналия век.

Патриархът на българската литература Иван Вазов, авторът на “Записките” Захари Стоянов и възрожденецът Петко Р. Славейков пък възкръснаха на сцената. Тримата влязоха в залата, след което се качиха на сцената и върнаха времето 130 години назад, когато се е създала най-старата театрална трупа у нас – пловдивската. Годината е 1881-а. Тогава е роден Пикасо, създава се пеницилинът, умира Достоевски, а ние тепърва разбираме какво е свобода, припомниха на публиката водещите на празничната церемония Георги Василев и Стефан Бобадов.
Доайените на трупата изглеждаха достолепно в черните фракове. Младият режисьор Стайко Мурджев показа истинска класа с изключително стилния и вълнуващ спектакъл, който като машина на времето върна публиката и актьорите назад в годините, когато областното събрание гласува 75 000 гроша за първата трупа. В респектиращия за възрастта му (27) спектакъл, достоен за юбилея, той доказа, че за таланта рамки няма. “Тогава в Париж се строи Айфеловата кула, а в Пловдив хората се разхождат с газови фенери, но пък в театъра е топло и светло”, добави актьорът Стоян Сърданов, облечен също в класически черен костюм.
 
Докато на мултимедия вървяха архивни кадри от първите представления, актьорите разиграваха на живо ретросцени за зрителите. Образите на именити режисьори като Юлия Огнянова, Иван Добчев, Крикор Азарян, забили своето паметно флагче на сцената, бяха прожектирани в огромна рамка в дъното на сцената. Актьорите показаха невероятна пластика и даже изиграха откъс от емблематичната “Уестсайдска история” на Крикор Азарян, за която и до днес се говори колко смела е била за времето си. 70-те години бяха отбелязани с особена почит към режисьора Любен Гройс – епоха в Пловдивския театър. Всяко негово представление се превръща в събитие. Именно в неговата “Медея” Цветана Манева изиграва една от големите си роли. “Трудът е моята скъпо платена свобода”, цитираха думи на емблематичния режисьор водещите на церемонията.

 

Асоциация с московската олимпиада от 1981-ва пренесе публиката в онези години на театъра, когато са в апогея си Златина Тодева, Бойка Велкова, Паша Берова. В категорията “Режисьор без препятствие” медалист се оказа Николай Ламбрев, а в “Мятане с перо” – Радичков, Стефан Цанев, Петър Анастасов, Маргарит Минков, Христо Бойчев. Не бяха забравени и прочутите “Любовни булеварди”, на Стоян Камбарев, които се превръщат в събитие на 80-те. Огромният принос на Мариус Куркински към развитието на театъра не бе подминат, когато “на сцената нахлуват ангели и влюбени до полуда хора”, и заедно с него зрителят сънува и преживява всяко негово сътресение. Като патентовано хапче антидепресант бе определен спектакълът на Камен Донев “Възгледите на един учител за народното творчество”.
На финала актьорите се появиха в елегантни вечерни тоалети на въртяща сцена и над тях се посипа златен дъжд. За жалост обаче залата бе доста рехава откъм гости, а от знаковите имена, оставили следа, май поканата уважи само Иван Добчев, ако не броим последните театрални директори.

От Народния – Почетен знак за “по-добрия театър”

Почетен знак на Народния театър от празненствата за вековния му юбилей връчи директорът Павел Васев на пловдивските си колеги с думите “На по-добрия театър”. От името на актьорите поздравителен адрес прочете Георги Мамалев. Режисьорът Пламен Марков отправи поздравления от името на НАТФИЗ. Кошниците с цветя бяха от президента Първанов, културния министър Вежди Рашидов, кмета Иван Тотев, областния управител Здравко Димитров, арт директора на “Сцена на кръстопът” Стефан Данаилов, бизнеса.
През целия месец декември пловдивският театър ще продава билети на цена от 6 лева за всички представления.
През годините …
 
“От пролетта на 1881 г. Пловдив, единствен сред българските градове, се сдобива със своя театрална сграда – Международен театър “Люксембург”. Поривът за театър има своя вдъхновител – Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник “Народний глас”, както и своите най-близки поддръжници – Константин Величков, Захари Стоянов, Михаил Маджаров…
На 8 декември (1881) Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя в театър “Люксембург” пиесите “Стоян войвода” от Добри Войников и “Ревността на Барбуйе” от Молиер и дават началото на една институция.
Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша “за съставлението на движима театрална трупа”. По този повод на следващия ден в. “Народний глас" заключава с перото на Вазов: “Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър.”
 

Вашият коментар