Хълмът на Данов

Недялко Славов започва своята рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин ще споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.

МАРИЦА

    Реката спира пред този, с когото може да си говори.

 „ „ „

   Странно е как лъкатуши красотата в гените човешки. Току се фокусира в едно лице и тяло, после в следващите му поколения се разлее и попие в сивота и незабележителност, а после изведнъж отново се концентрира, фокусира и избухне в старото ново красиво лице и тяло. И така, напред, пътува във времето, повтаряйки пиковете си или по точно – златния си генетичен стандарт.

„ „ „

   Иде Есента. И с дъждовната си картечница разстрелва лятото…

„ „ „

    Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон.

 „ „ „

     Днес заведох внука си Цар Виктор на Дановия хълм. Там ядохме черни и розови черници, боядисахме устата си виолетово, с едно листо дразнихме мравките, така както се дразнят дребните завистници, но това той не го разбра, а си го помислих само аз. После спряхме до една мъжка черница, която няма нищо никога да роди, но цял живот ще шумоли с листа, напомняйки ми за един литературен критик на повикване, на който неистово му се иска да е писател, но никога няма да бъде, защото това не става по желание, а само когато те посочи Оня горе, но и това само си го помислих, а не го казах на цар Виктор. После докоснахме рогцата на дъждовен охлюв и мислено обясних на внука си, че така се прибираме в себе си като чуем стъпките на лош човек, но той понеже е още дете на Бога не би го разбрал, а и аз го казах най-вече на себе си. После вдишвахме дълго цъфналия бъз, чийто мирис натежава и става по сладникав от дъжда. После погледахме през снайпера на паякова мрежа как една дъждовна капка се оцежда и попива в земята. После развихме с внимателни пръсти няколко млади зелени лепкави от нежност листа. После седнахме на една пейка, на която някой  преди нас бе изчоплил един килограм тиквено семе и бе образувал около пейката жълт кръг като ония кръгове от мъртви листа, които чертаят около себе си окапалите дървета през есента.

     Накрая излязохме от свещения портал на сетивата и прекрачихме в града.

     На изхода на тепето, приседнали на ниския зид, десетина момичета и момчета мълчаха и пишеха нещо в айфоните си.

„ „ „


       Преди време бях чест гост в дома на Радичков. Бе свързано  с издаването на последната му книга „Смокове в ливадите“.

       Никога няма да забравя говора му. Елеен напевен говор. Като на Божи Човек!

       Радичков си играеше с думите, както децата си играят със слънчевите зайчета – трябваше му стъкълце и  лятно слънце. В една негова дума имаше друга по древна, от която новата дума изпълзяваше като змия от ланшната си кожа. С годините Радичков се смаляваше физически, но не по законите на обичайното ни телесно изличаване – просто се превръщаше в Слово и така премина в Отвъдното.

      Ако езикът ни, така талантливо конструиран за поезия и проза, бе език на някой от масовите, многолюдни, шумни и арогантни колониални народи, Радичков щеше да е носител на Нобел и да е сред първите световни писатели на 20 век.

 „ „ „

        В подножието на Стария Пловдив, в една от ония къси улички, които наплитат всеки древен град, от отворената външна врата на малка двуетажна къща, в дъното на коридора, в сумрака, като в стих на Кавафис, стои и гледа към улицата възрастна жена. Виждам съсухрените й ръце с релефни синкави вени, и на втори план, съвсем сумрачно, унилото й лице. Тази жена не откъсва поглед от улицата.Гледа в една точка, като нощна птица на дневна светлина. Стои там от години, от ранна пролет до късна есен. За очите на тази жена ми е думата – със сух отблясък на вкоравената им гаснеща старческа роговица, а  с такава дива, неистова жажда за живот на новородено.

Публикуваните в рубриката текстове ще бъдат включени в сборника с есеистика „ Хълмът на Данов“, който ще бъде издаден през 2023 година с любезното съдействие на Георги Петков и Димитър Стамов.

За автора

Коментари (1)

  1. Поздравления за идеята читателите на Медия кафе да се срещат с още топлите мисли и откровения на големия пловдивски писател!

    Отговор

Вашият коментар