Много смях и дълбочина с Дончо Манчев и Станчо Панчев в постановката на Театър Хенд
Какво ще се случи ако знаменитият идалго Дон Кихот заедно с верния му оръженосец Санчо Панса попаднат в 2016 година? Кои ще са техните добродетели, ще преследват ли така наивно идеалите и мечтите си? Кои ще бъдат техните великани и вятърни мелници? Коя ще бъде тяхната Дулсинея?
А какво би се случило, ако един обикновен съвременен човек реши, че няма да работи и да слугува на шефа си, няма да бъде роб в общество на покруса и упадък, на чалга и корупция, където великаните стоят на плакати по улиците и нямаме избор освен да ги подминем. Няма да прави това, което всичко около него е приело за правилно и нормално. Ами ако този човек си създаде една мечта. Мечта, че светът може и иначе. Мечта, анахронична и наивна, граничеща с лудост. Ако реши да тръгне на приключение, чиято крайна цел е, може би, несъществуващата мечта по свободата. Тогава не му трябва нищо повече, освен още един „луд”, който да го следва. И една Дулсинея, която дори не е нужно да е виждал.
Такава е и историята на Дончо Манчев и Станчо Панчев, която Иво Игнатов – Кени, Мария Димитрова и Ивайло Иванов умело поставят на сцената на театър „Хенд”. Режисьор на комедията за младежи и възрастни е Добрин Добрев – Додо. Те възраждат безсмъртните образи на Сервантесовите герои и ги поставят сред днешното общество. Резултат е ударна доза смях, съчетан с дълбокомислие за стойността на човешкия живот, преследването на една налудничава мечта и нуждата от добродетели, ненужни на никого.
И ако днешните „луди” в един миг се „вразумят” и заживеят отново в смачкващото мечтите им общество, то чак тогава виждаме колко по-лошо е без тях. Без мечтата за свобода, всъщност отдавна постигната, вътре – в главите на Дончо Манчев и Станчо Панчев.
За автора
