Шестима актьори влязоха в битка срещу шестима поети в „Държавен куклен театър Пловдив“
„Битката“ се проведе в три части, като последната беше решаваща. В първите две части двата отбора представяха различни творби, а в третата актьорите изпълняваха прочетени от поетите стихове. От лявата страна на сцената, която се превърна в ринг на талантите, бяха поетите: Стефан Иванов, Иван Димитров, Гергана Панчева, Белослава Димитрова, Васил Прасков и Стефан Икога, а от дясната – актьорите: Стилиян Желязков, Николай Тибинков, Веселин Петров, Иван Николов, Станислав Кертиков и Асен Кобиларов.
И макар поетите да се извиниха, че не се „въргалят по пода“, докато четат творбите си, победата се оказа в полза на действията, а не на думите. Публиката също стана част от играта на актьорите и може би именно това спечели сърцата им на тяхна страна.
Беше извършена нагледна „дисекция на любовта“ от Веселин Петров върху зрителка от публиката (това сърце определено беше откраднато нечестно). А от Иван Николов видяхме, че поезията е болест, от която не се умира, но и не се живее дълго. Но все пак трябва да окажем дължимото и на поетите, които се представиха не по-зле от съперниците си, и без чиито творби представлението би изгубило своята неповторима идентичност. Дали ще видим и тях в ролята на актьори, след като видяхме опонентите им в ролята на поети, само времето ще покаже…
А що се отнася до публиката, единственото, което ѝ липсваше, беше повече места в залата. Късметлиите, които бяха успели да си закупят билети преди те да се изчерпят, получиха по едно стихотворение, подарък от поетите, още с влизането си в залата. Насладиха се на „чудния глас от небитието“, който представяше опонентите, както и частите на представлението (водещата – Лилия Гелева). И, естествено, загубиха ума и дума от безбройните изненади, които им бяха поднасяни на сцената.
Именно публиката бе журито, на което бе възложено да реши кой отбор се е представил по-добре. Подразнена от звънящите по време на представлението телефони, водещата, Лилия Гелева, помоли зрителите да ги използват, за да осветят предпочитания от тях отбор. Никой от отборите не остана „на тъмно“, но актьорите бяха видимо по-заслепени от светлините.
А след представлението успяхме да отмъкнем и малко информация от главния виновник за съществуването на това събитие, Станислав Кертиков.
Как възникна идеята за „Актьори срещу поети“?
Срещнах се една вечер в една градинка с Иван Димитров и му предложих да ми прати няколко свои текста, защото той организира много поетични четения с поети, които четат своя поезия. Казах му, че смятам, че поетите не могат да четат своята поезия, така че да се харесва на публиката. Казах, че ще събера отбор от актьори, които имат афинитет към поетични изпълнения и той ми предложи да се видим на следващия ден и да го обсъдим. Тогава вече присъстваше и Стефан Иванов, и Стефан Икога, и други колеги поети, с които решихме, че ще е най-интересно да съпоставим двете неща, след като аз твърдя едно, а те друго. И така стана „Актьори срещу поети“ на малък сезон 2015г. в “Сфумато”, където беше небивал успех и го избраха да бъде едно от трите представления, които да останат.
А как подбирате кои да са актьорите и поетите, които да участват?
Аз отговарям за отбора на актьорите, аз ги каня, почти всеки път се сменят хората. А Стефан Иванов отговаря за отбора на поетите. При тях, когато някой се откаже или му свършат стихотворенията, кани някого на свое място. А аз каня колеги, на които искам да дам шанс, или смятам, че ще са интересни за публиката. За Пловдив имаше специална селекция от актьори.
Да очакваме ли нови изненади на сцената от актьорите и поетите?
Ами, да, винаги има нови изненади! Аз участвам вече за девети или десети път. Всеки път са различни стихотворенията. Действието винаги е живо и е импровизация практически. Всеки път се изненадвам от някой колега, актьор или поет, дали ще е от някой поетичен текст, или от някое „изиграване“ на текста от актьорите. Но най-вече се изненадвам от Лили Гелева, която пее всеки път, импровизирайки, и е уникална!
А какво е чувството да сте актьор в ролята на поет?
Ами, не се чувствам на мястото си… (Смее се).
За автора
