Време, колкото един антракт застана между Копнежът по човешкото в човека и Любовта като монолог, но за двама. Двата спектакъла, които сляха поривите на душата, можехме да видим по време на Танцуващата пловдивска седмица.
КОПНЕЖ и монолог за двама е съвместен проект на "Панта рей" и Танцово студио "Дуенде".
Хореограф на първото представление КОПНЕЖ, което се игра в Камерна зала на Драматичния театър в Пловдив е Деница Гергиникова. Тя е позната на пловдивската публика с участията си в Нощта на музеите и галериите и на цирк Cumbo за фестивала „Двама са малко, трима са много”.
„Разчитаме на емоцията, а не на образи и истории. На това да изразим определено чувство“, разказва Деница. Тя, заедно с един от хореографите на втория спектакъл Елена Здравкова решават да съберат в едно двете теми само преди месеци. Елена Здравкова от танцово студио Дуене създава Монолог за двама, заедно с Ивайло Иванов. Студиото им е насочено предимно към съвременни артисти и художници.
Според Елена човек копнее за себе си и за мечтата си. „Копнежът е мечта. А любовта е може би най-висшата форма на мечта. Любовта в представлението е монолог за двама, не два диалога, а монолог. Нашият танц е разказ, който говори за вътрешната енергия, която тече между двама души при осъществяването на любовта, при самото освобождаване, при разкриването на неща, които за себе си ги откриваш. Разказва се за стремежа да се отвориш, да се обърнеш, да се осмелиш, да посегнеш, за да се получи монологът между двама души, което рядко се осъществява всъщност. Това е истинската любов, случва се рядко“.
А на въпроса за какво копнее съвременният танц, Деница отговаря лаконично и ясно: „Трябват му повече опит и стаж. Аз така го усещам. Но съм благодарна на публиката, защото е много добронамерена, отзивчива и реагира адекватно на емоцията, която представихме“.
Танцьори в двата спектакъла КОПНЕЖ и Монолог за двама са: Боряна Тенгулова, Деница Гергиникова, Елена Здравкова, Ивайло Иванов, Иван Енев, Мария Димитрова, Таня Рачева.
За автора
