Mечтаех да съм дете на разведени родители (СНИМКИ)

Отговорността според тълковния речник е дълг за поет ангажимент за изпълнение на задължение

Колко от нас обаче са запознати с това понятие в реалния живот и са способни да носят отговорност за постъпките си?

Именно над това се опитва да ни подтикне да помислим кампанията “Театър на отговорността

Събитието ни предостави в рамките на седмица четири документални постановки, работилница за документален театър с ръководител доц. Възкресия Вихърова и участието на студенти по актьорско майсторство от ПУ “Паисий Хилендарски” и семинар на тема “Социалният аспект на театъра”. 

Втората вечер от този ралзичен фестивал ни запозна с три реални истории на дами, подлагани на домашно насилие. Темата бе обвързана със световната кампания “Да отворя очи, да наруша мълчанието”. Възкресия Вихърова, която е режисьор на спектакъла, разказа за раждането му. Трогателните и драматични истории на реалните лица били раздадени на актрисите, за да се запознаят с текста като обичайна практика преди поставяне на сцена. 

От всяка от тях обаче последвало обаждане почти през сълзи. Силно емоционалните истории разтърсили из основи дори професионалисти като тях. Така се родила втората идея за постановката, да се включат и части от личните подобни истории на самите артисти. Участие в представлението взе и пловдивския актьор Алексей Кожухаров, който се пошегува, че е поканен от Еконт, защото получил сценария си от техен куриер.

И така светлените угаснаха, за да блеснат театралние прожектори и да осветят четири привидно обикновенни дами. Те обаче разказаха по невероятен начин три вълнуващи истории. Социалната им насоченост бе ориентирана към превенция на насилието над жените и децата. Две от жените разказваха от 1-во лице, останалите две – влязоха в ролята на майка и дъщеря. Гениалният сценарий, добрата игра и трогателните разкази оставиха публиката без дъх.

За пълна автентичност бе приложен краен клиничен реализъм като практика, за да се постигне материализиране на текстовите образи в лицето на актьорите. Композиционната рамка бе затворена в кръг, като стартира и приключи хумористично. Този микс от емоции съвсем приповдигна духа. Умело използван похват, отприщваш смеха у посетителите, за да изпъкне още по-добре грозотата и драматизма на последвалите епизоди на сцената. 

Стартът на хумора даде излизането с аплодисменти на актриса, облечена дискретно само по дамски чорапи и дантелено боди. Самата Възкресия влизаше в ролята на разказвач и прикани дамата да се облече с предвидената рокля, под шеговит предтекст, че не е време за “старческа еротика”.

Последвалият един час ни въведе за кратко в живота на няколко души, преживели жесток емоционален шок под тежкия юмрук на домашното насиле. Г-жа Вихърова прекрасно представи така смирените образи на малтретираните, че гневът и недоволството от премълчаването на сцената се четеше по лицето на публиката. Цитат като “..беше ме страх най-вече от многоточията, защото в тях се четеше най-много, премълчаното е най-страшно, повече дори от разказаното”. 

Защо ли? Защото за да разкажеш си имал смелост. Това, което обаче премълчаваш, то е именно това, което те е наранило до такава степен, че вече те е страх дори да говориш за него. И финалната реплика, която бе последния епичен контур нанесен по платното на великолепната постановка 

“Аз просто цял живот мечтаех да бъда дете на разведени родители!”

Ураган от тъга, гняв, нервност, непоносимост, съпричастност, съпреживяност, омраза… Това носеше всеки, напускайки салона на театър “Хенд”. Именно това е, което трябва да пробужда всяка постановка и което говори за качеството на всеки спектакъл. 

А за това, което вчера бе поставено на пловдивска сцена, дори не бива да се разказва. 

То трябва да се види и най-вече да се почувства!

“Медия кафе” приканва всички да бъдем отговорни към постъпките си, за да не бъдем следващия сценарий на подобна постановка!

Вашият коментар