Моноспектакълът на Мариела Станчева – Многоклетка в Пловдив

 „МНОГОКЛЕТКА” е един човешки спектакъл, в който една жена и един роял разказват за страха и  любовта; желанията и  разочарованията; властта и подчинението…
 
А музиката е онази взаимовръзка, която ги отнася в мечтите и спомените.
 
Авторски моноспектакъл на актрисата  Мариела Станчева, реализиран с подкрепата на Унгарски Културен Институт „Балаши”-гр. София. Самия спектакъл е създаден по унгарски разкази от Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта, Ищван Йоркен и различни класически и съвременни композции за пиано .
 
„МНОГОКЛЕТКА“ е представление за човешкия страх като архетип и трансформация. За страха в различните му форми; за  различните житейски ситуации, в които изпадаме и естествените ни реакции; за бягството; за „клетките“, които ни изграждат, но и в които често се затваряме.
 
Спектакълът акцентира върху разнообразни драматични спомени, през които преминава героинята, и тяхното отражение в нейния емоционален и физически свят. Засяга наболели обществени теми като насилие,  изневяра,  модела,  който следват подрастващите… , както и музиката и творчеството като спасение. Занимава се с парадокса на нашия многоклетъчен свят. Свят, в който клетката е онази най-малка  биологична единица на живот, която ни изгражда , но същевременно клетката на нашите ограничаващи вярвания, които сами си поставяме.
 
Клетката на човешките взаимоотношения .
 
Клетката, в която ни вкарва страхът или в която се крием от страх, избягвайки среща със самите себе си.
 
Клетката, в която някой ни затваря или доброволно влизаме и оставаме като в убежище.
 
Клетката на очакванията.
 
Клетката на семейството – толкова съдби биват предопределени заради модела, който следват, без да съзнават това.
 
Клетката, от която мечтаем да се освободим, но не знаем как да съществуваме извън нея.
 
Клетките могат да ни изграждат или да ни погубят, да ни развиват или да ни състаряват преждевременно – зависи доколко сме ги опознали и как се отнасяме към тях.
 
Ав тази пъстра картина от спомени,  Роялът се явява равностоен партньор на героинята. Взаимовръзката между него и нея е неразривна. Той е нейн приятел, събеседник и отдушник, нейно убежище, което се е превърнало в капан. Така неусетно музиката и думите се преплитат в една „МНОГОКЛЕТКА“, нарисувана от една жена и един роял, затворени между четири стени, за да разкажат своите  истории.
 
А ето малко повече информация за прекрасната Мариела:
 

Мариела Станчева завършва 2011г.  НАТФИЗ (NATFA) в класа на проф. Кр. Спасов и Николай Ламбрев. Една година преди това учи и Актьорство за куклен театър при проф. Румен Рачев. Веднага след дипломирането си  постъпва  като щатна актриса във Варненски Драматичен Театър, където прави 5 роли за една година. От края на 2012г. е актриса на свободна практика. 

 
4 награди от „Конкурс за изпълнение на Унгарска и Българска литература” в различни групи през съответните : 2006; 2010; 2012 г.. А през 2014 и  член на журито на същия конкурс.
 
Свири на пиано, пее, танцува, рисува… Има афинитет към психологията. В периода ноември 2014- юни 2015 заършва и Базисен Курс по Позитивна Психитерапия в София към ДППБ.
 
Авторския й спектакъл по унгарски разкази „ Многоклетка“ е първия самостоятелен проект на актрисата. Той участвал на:
 
  •  "Панаир на младите" в Младежки театър гр. София- 2013г. ;
  •  Международния фестивал на моноспектаклите "BGMOT" в гр. Габрово-2014г. ;
  •  „Малък сезон”- Сфумато 2014. 
  • Гостувал в Будапеща по покана на Габриела Хаджикостова и „Малко театро” през 2014г. 
  • Гостувал във Виена по покана на Златка Бойчева 2016г.
  • Гостувал в Кечкемет – Унгария по покана на Йордан Бочков 2016г.

Вашият коментар