Една съботна вечер може да се прекара по няколко начина:
- Да отидеш на концерт
- Да си останеш вкъщи и да гледаш някой филм
- Да отидеш на кино с приятели
Или просто да отидеш на театър. И да гледаш не една,а цели три постановки! За жалост вече спрени от игра,защото така е в пазара: когато към дадено нещо обществото губи интерес, то този „продукт“ бива спиран от производство.
Както може повечето да знаете съботната вечер не беше просто вечерта на двубоя между Пулев и Кличко, а също и нощта, в която театъра става кино. Всеки пловдивчанин, не отишъл събота вечер на поне едно от представленията, трябва да съжалява. Пропусна много!
Моята дестинация беше на всички ни познатия и любим Куклен театър, в който поне веднъж като малки са ни водили. През вечерта имаше три прожекции на представления: „Юбю крал“ , „Едип, празникът на ослепяването“ , „Желанието, наречено Фауст“.
„Юбю крал“: Според вас на какво е готово едно деградирало човешко същество с животински инстинкти и безпределен егоизъм? То е готово да прегази всичко пред пътя си,но ако може без да похарчи и една пара. Представям ви татко Юбю. Един мръсен и миризлив човек, който крои тайни планове заедно с мама Юбю да поеме властта над Полша. Всичко започва в една мръсна колибка, където нашият „смел“ герой планира убийството на крал Венцислав. По държанието му бихте си помислили, че е силен мачо и ще се изправи сам срещу краля. С развитието на нещата се вижда точно обратното. Това е една история на мъж, който не желае да намърси още повече ръцете си и залага на верните си другари: Бордюр и палачовците. Юбю всъщност не знае какво да прави. Жена му е тази, която му диктува плановете тайно зад кулисите. Но не е ли така и в реалния живот? Дейстието продължава, кралят е убит, майката почива, а синът им Перкосан изчезва. Юбю е крал. А какво прави един егоист с държавата? Краде ѝ парите. Типичен човек на властта. Той първо взима парите от богатите и после ги убива, но не прави като Робин Худ да раздава на бедните. Какво ще получи тогава той? И ето тук идва неговата грешка. (отнова типична политическа грешка) Народът е държавата. Трябва и за него да се полагат грижи, но татко Юбю не желае да дели. “Господи какъв тъпак“. Идват руснаците. Останал сам, Юбю трябва собственоръчно да се оправи с неприятелите. Какъв късмет обаче, че малко преди нападението негови верни подръжници са наблизо и се хвърлят в боя докато той стои високо на скалата. Доколко смъртта на тези хора му тежеше на съвестта никой не разбра. И изненада! Малкият Перкосан се появава. Споменах ви за грешките на Юбю нали? Неговите верни палачовци се обръщат срещу него. Егоизмът му накара дори и верния му приятел Бордюр да го предаде. Останал сам крал Юбю намира своя край.
След всяка книга и всяко представление е препоръчително да се замислите хубаво над цялата история. Просто да се зачудите какво точно трябва да разберете от всичко. Аз разбрах,че животинският ни егоизъм ще ни погуби. Нека не бъдем животни, а да бъдем хора.
„Едип, празникът на ослепяването“: Mind fuck. Буквално така се чувствах от началото до почти края. Няколко истории преплетени в една. Един голям миш маш. Но, като дойде празненството в чест на ослепяването на Едип целия пъзел се подреди. Всичко започва с вероятно на всички ни позната картина. Дошло е време за тържество и трябва да се постави украса. И какво става като се съберат два или повече члена на семейството на едно място? Скандал, разбира се. Четирите деца на Едип всеки различен от другия (миловидната нежна сестра, сестрата бунтарка, пияният брат непукист и братът войник-подмазвач) не успяват да стигнат до консенсус спрямо украсата. Единият не иска, другият говори на въображаема публика, третият вика на първия. А какво е това тържество? Не, никой няма рожден ден. На този ден се празнува победата на татко Едип над чудовището, което преди години нападало града. Цялото празненство започва с тъжественото пристигане на Едип и неговата жена, минава през речите им, в които присъстват многобройните комплименти и преучеличената тъга за загиналите жители, също има и постановка как нашият славен герой убива чудовището. Дали е случайност, че то епредставено като жена? Новият крал бил много умен. Успял да разгадае гатанката на чудовището, то се отчаяло и се хвърлило от скала. Цялото представление обаче се прекъсва от един странен женски образ, който успява да доведе съпругата на Едип почти до истерия. През цялото представление тя се появяваше и изчезваше, заедно с един мъжки персонаж, който стоеше близко до Едип. Точно заради това се чудех какво става. Започва една вихрушка от действия. Неоткрит убиец на последния крал Лай, обвинения между Едип и зет му Креон, спор за жертвите в града, появава се и ясновидеца Терезий, чието говороене наподобява това на Дарт Вейдър. Чудите ли се вече как от празненството на победата на Едип се стига до неговото ослепяване? Ще ви кажа. Накрая просто се разбра, че върху него има проклятие. Той е неизвестния убиец на крал Лай, но също така и негов син. Сега се зачудихте нали? Да, той е син и на съпругата си. След като Едип сам се ослепява и тръга из града като посмешище броя на жертвите в града намалява.
Препоръчвам ви ако някога някъде пак има тази прожекция да отидете. Наистина си заслужава!
„Желанието,наречено Фауст“ : Някога мислили ли сте си, че Дявола ще ви дава съвети как да сваляте жени? Е, и Фауст надали си го е мислел, ама то какво стана. Всички знаем историята за доктор Фауст и как си продава душата, за да бъде всеук. И тук ситуацията е горе-долу същата. Малко обаче се преплетохме и с митовете, че от някъде се появи и хубавата Елена, която пък много хубаво дело свърши. Какво четат студентите в учебниците? Глупости. Доктор Фауст ни бе представен в началото като пиян отричащ книгите човек. То като цялото играта се въртеше около виното, но кой може да обвини режисьора? Всички обичаме виното.
Както в началното заглавие пишеше това е пиеса за възрастни. Ще се опитам на кратко да ви обобщя почти двата часа с няколко изречения. След сцената, в която доктор Фауст случайно намира една единстена книга в дома си се среща с Дявола. След бързата церемония остава без душа. И няколко мига по-късно се среща с красавицата Маргарита. През цялото действие се чудех дали е любов от пръв поглед или просто Маргарита беше в алкохолна абстиненциа, а Фауст си търсеше първата любовница. Така и не разбрах, защото пътищата им бързо се разделиха, но познайте кой срещна после Маргарита. Червения красавец.
След като не вижда Маргарита доктор Фауст стига до извода, че чувствата трябва да бъдат подтискани от разума. Гланите герои минават през редица случки и духовни състояния. В един момент дори Фауст запява „Девойко,мари,хубава“. (отделно преди това Бургаския Свободен университет бе обявен като един от знатните европейски университети по онова време). Споменах ви и за хубавата Елена. Е, явно съдбата бе избрала нея като за първа любовница на доктора. Като цяло във втората част от представлението присъстваше много силно сексуалното желание между героите. По случайност даже и Фауст и Дявола си станаха близки. Има нещо много важно, което трябва да запомните от представлението:
„Всички знаят, че нещо е невъзможно. Само един не знае и той прави откритието.“
Ще го оставя на вас да си почувствате с шестия орган на чувствата-Душата.
Вечерта беше хубава. Не мисля, че някой остана разочарован от това, което видя. Тук е нужно да добавя, че след всяка прожекция се теглеше номер на място и този човек получаваше два пропуска за „Великденско вино“. Драги читатели, отивайте да гледате истинския театър и не оставяйте хубавите пиеси да бъдат само на запис.
За автора
