Спектакълът „Вечерна сянка“ закри 11 издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц – „Черната кутия
Камерната зала на Драматичния театър едва побра всички ценители на сценичното изкуство, които искаха да се докоснат до Джакомети
„Черната кутия е мястото, където се случва магията на театъра. Фестивалите „Черната кутия“, „Сцена на кръстопът“, „Двама са малко, а трима са много“ правят театър под покрив. Те съхраняват онова пространство, в което личната жажда за театър се докосва до отношението на театъра. Тук хората идват с желание за уединение“, сподели писателят Недялко Славов, който е и организатор на фестивала.
„Щастлива съм, че 11 години се навършват от откриването на фестивала, че успяхме да поканим театър, който е покорил света. Тази вечер ще можете да му се насладите“, сподели директорът на Италианския културен институт – госпожа Луиджина Педди преди началото на спектакъла.
„Вечерна сянка“ е вдъхновен от живота и работата на Алберто Джакомети. Тихият разказ на неговата история е съставен от образи и движение. Движение, което не отговаря на преместване в пространството, а на дълбоко, интимно, съкровено преживяване. Драматургичната структура се вдъхновява от работата на Джакомети – точни форми, които могат да бъдат успешно изследвани, за да се стигне до движение. Да се проучи човечеството, да му се предаде плътност. Трите теми, които вълнуват най-много скулптора са – ходещият човек, стоящата гола жена, бюста или и трите, съчетани в едно.
Джакомети е известен с майсторството си в сюрреалистичното художествено движение, но работата му и до ден днешен остава трудна за категоризиране. Някои го описват като формалист, други твърдят, че е експресионист. Всяка негова склуптора носи своята интимна история, тя е израз на неговата емоционална реакция спрямо света, който ни заобикаля. За себе си той споделя, че се опитва да извае не човешката фигура, а сянаката, която се крие зад нея. Скулпторите на Джакомети са отличен пример за съвременната гледна точка на модернизма и екзистенциализма на 20-ти век. Те показват една крайност на съвремието ни – тази на тоталното лишаване от смисъл и посока. „Вечерна сянка“ представя на сцената един интерпретатор, създаден изцяло от женска гледна точка, и вдъхновен от трите жени в живота на Джакомети: майка му Анета, съпругата му Анет и проститутката Каролин.
„Пловдив много хубав град. Фестивалът беше много емоциален за нас, защото залата бе препълнена, а аплаузите доста дълги. Пожелаваме много дълъг живот на фестивала и да ни поканят отново през 2019-та година, когато ще сте столица на културата“, споделиха от екип на италианската формация Театроперсона пред екипа на mediacafe.bg
„В Пловдив се вижда желанието на хората да се докоснат доизкуството. В Италия това малко липсва в театрите, те не са много пълни и се е изгубило отношението към изкуството. В залата вчера имаше деца и възрастни. Този диапазон е много ценен“, завърши актрисата и балерина Тиара.
Вижте с какви впечатления са останали още италиците след посещението си в Пловдив от следващото видео:
За автора
