Поетът, който не се притеснява от никой и нищо. И няма за какво да го прави. Той е начетен и самоуверен, с доста богато чувство за хумор и иронична самооценка. Живее от 6 години в Германия, Берлин и практикува свободна професия.
Поезията за него е просто шега, или поне така казва, докато бърка "Bloody Mary" зад бара в клуб Библиотеката в Пловдив. Прави го с лекота, без за се замисля, кое след кое сипва в голямата чаша пред него. А симпатичната отракана барманка го гледа леко странно и пуска по една усмивка, докато той се вихри сякаш всеки ден го прави в арт-клуба на Гаро Узунян.
"Кървата Мери" толкова му пасва на имиджа и визията, че все едно той го е измислил той. Единият път му се получава малко по-солено, другият път е леко лютиво. Но, като бивш барман, гарнира с много лед и бързо поднася на приятеля пред бара, докато рецитира някой от своите стихове.
Оправдава се, че това е животът, който всеки път ти предлага нещо различно и няма как да искаш от него да е по-добре. Пиеш на екс и искаш ново. А той пак ти го прави със своя страхотен замах, точно на млад човек, който се впуска в различни преживявания и се оставя да върви по течението.
"От 5 години не съм влизал зад бара, обикновено падам зад него", шегува се Илиян или както го познават феновете му Августин.
"Поезията е между другото, тя е за кеф. С нея не се живее, не трябва да се взима на сериозно. Поезията трябва да има гъдел, да има вътрешна игра с някой, иначе няма да стане", категоричен е младият поет и продължава напред…
За автора
