Ако трябва да избере символ, който намира за определящ целия си път дотук, Даниела Солачка ще се усмихне: лавандулата. Така изглежда и логото на „Пекарната на Дани“ – стилизирани лавандулови стръкчета. Самата тя се движи като летен бриз през уютното пространство, в което създава и предлага авторски торти, кремове, кейкове, мъфини и соленки. А ако още не сте опитвали лимонада с лавандула, ето ви идея за лятото.
Даниела Солачка е живяла в няколко държави и е работила с големи корпоративни клиенти десет години, преди да се прибере в родния Пловдив. След раждането на своя син някак внезапно открива интереса си към приготвянето на здравословни храни. Особено на сладкиши, понеже има много начини да се направи ежедневието сладко. И започва да експериментира.
Първо бях доста крайна, споделя тя, всичко беше растително. Но когато детето ми малко поотрасна, видях, че неговият вкус не е толкова веган. Започнах да приготвям десерти със захар, брашно и масло и те се получаваха супер вкусни.
Първите торти, които създава, са за рождените дни в собственото й семейство. Докато се разхожда с бебешката количка, започва да наблюдава цъфтящите из града рози и теменужки, с идването на есента я привличат ярките плодчета на шипката и глога и тя започва да комбинира в украсата на храните плодове и цветя. Учи се да прави топинг с бавно падащи капки. Тогава – както казва Колъм Маккан – големият свят се завърта. Дани започва да получава заявки от приятели, изкушени от умението й, и стартира страница за приготвяне на храни за ценители. Работи единствено с живи продукти, без заместители, а декорацията е голямата й слабост. Няколко години по-късно посмява да „скочи“ и да създаде своята пекарна.
Това, което със сигурност постига, е, че успява да изрази себе си през десертите, които приготвя. Те са метафора на самата нея, на светоусещането й, а също и приятелски реверанс към лекотата и рустикалния чар в забързаното ни иначе градско ежедневие.
Имаш ли любими продукти?
Не обичам крайностите, нито да е твърде ядково и сурово, нито да е много мазно и сладко. Търся баланса. Също и в живота.
Търся и нови продукти, които да ме вдъхновяват, обичам да комбинирам. Примерно шафран с куркума. Или манго с авокадо. Харесвам десерти, в които има ливанска роза или флорална вода от цвят на портокал, която ухае почти на жасмин. Правила съм чийзкейк с щам фъстък и кори като за баклава. Обичам индийското орехче, канелата, джинджифила…
А десертът, който с най-голяма радост свързваш с детството?
Крем карамел! На второ четене идват локумките.
С какво си храниш душата?
Разходки. В града или извън него, човек винаги може да си вземе своето сред зеленината. Много обичам да пея и танцувам – за удоволствие. Ходила съм на салса, на афро танци, на белиденс. И да чета обичам. А ако трябва да споделя любимия си филм, то това е „Дневникът на Бриджет Джоунс“. Ходя на йога и харесвам това, което тя дава на тялото и ума ми.
Приготвяш и солени изкушения?
Имам един любим киш с ядков блат от кашу и бадеми. В крема, който се пече отгоре, има пармезан, крема сирене, чери домати, яйца.
В живота също предпочитам да ям солено.
Твоето време през денонощието?
Аз съм сутрешна птичка. Ставам много рано, понякога дори в 3, но обикновено около 6 сутринта. Започвам винаги с приготвянето на сладкишите, късмет е, че живея на минута от пекарната. Докато отивам, още няма никого по улиците, през зимата е съвсем тъмно дори. Понякога идват хора, привлечени от светлината.
Какво ти дава работата в пекарната?
Това е моят начин да се свързвам с хората, да си говоря с тях. Искам тук те да се чувстват не гости, а приятели. Тук виждам и хората, с които съм работила преди това в София, в корпоративния свят.
Още докато се раждаше идеята за мястото, си мислех, че трябва да прилича на дом, да носи усещането за момичешка всекидневна.
Как всъщност взе решение да смениш професията си?
Попитах се ще бъда ли щастлива. И си казах „да“!
Разбрах, че ако продължа да работя хоум офис предишната си работа, шансът да изляза от къщи ще е почти нулев. А времето в сладкарницата е време за мен. За моето благоденствие, но не толкова в материален план, а в духовен. Със сигурност има рискове и трудности, но се чувствам щастлива. Не ме плашат трудностите, когато си вярвам и правя това, което ми харесва.
Можеш ли да откроиш чисто житейски етапи, които са те формирали като личност?
Пътуванията ми до Франция, още като ученичка във Френската гимназия. Аз винаги съм била много свързана със семейството и родителите си и да бъда откъсната за месец от всичко, да се грижа сама за себе си, да се справям и да разчитам само на себе си, беше сериозен опит. После, вече като студентка, го разширих. Другият ми момент е една командировка в Женева, където бях за около 4 месеца. Там живеех в друга култура, в работна среда, която изискваше от мен и налагаше една сериозна корпоративна политика. Оставах сама след края на работното време – разхождах се и това също ми даде много.
Имаш ли необходимост от дисциплина? А в готвенето?
Вероятно не само при мен е така, но когато имаш външно наложени правила, е по-лесно да си структуриран и да не се разпиляваш. Сега си мисля, че всъщност е много лесно да си ученик.
Готвя всичко на око. По усет. Когато бъркам с миксера, наблюдавам консистенцията. Нямам рецептурник, ако се наложи да обучавам някого, ще трябва тепърва да си създам. Разбира се, в началото тръгнах от готови рецепти, които после започнах да модифицирам.
Очевидно аз съм от хората, които работят на принципа проба-грешка. Много обичам да експериментирам.
За автора
