Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.
* * *
В детството най-силно е усещането за вечност. В младостта – за преходност. В зрелостта – за мимолетност.
* * *
С прекъсването на пъпната връв майката веднага включва втората си пъпна връв с детето – майчината си интуиция.
МАКАРАТА
Макара за удължителен кабел. Превърната в столче. На нея, докато бе жив, седеше старият съсед и все чоплеше нещо по двора. Сега върху нея седи синът му и прави същото. Понякога виждам как неговото момче превръща столчето в играчка и я търкаля по двора.
* * *
За върховния душевед Достоевски има една любима тема. Тя е за хистеричавия диапазон в женската психика – летливостта на женските настроения, етерната менчивост на желанията, неизразимата сексуална напрегнатост на помислите, холеричната тревожност на очакванията. И под всичко това, под целия тоя тъмен праисторически хаос, като неизменна гранитна основа – практичността, несломимостта на логиката и непобедимата женска рационалност.
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
Мъж на средна възраст, вече старец. Мъкне четири огромни торби, от ония, за контрабандните стоки. Едната – обвесена на гърдите му, втората – през рамо, останалите – в ръцете му. Лице на интелектуалец. Очилата – отломка от кабинет период в живота му. Ръцете – неестествено малки и деликатни. Юмручетата – с белнати кокалчета от понесения товар. Краката му, обути в прокъсани обувки, стъпват стъпка в стъпка. Чантите – натъпкани с кашони.
Накратко. Излишният човек. Кашоненият човек. Бащата на изкуствения интелект, изхвърлен от своето копеле на бунището на живота. Новият човешки вид на 21 век. Отмина като в забавен кадър. В тоя момент запалиха уличните фенери. Светлината се смеси, стана болна. А човекът-кашон потъна в тротоара и изчезна.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
За автора
