Детското правосъдие – синята стая на спокойствието

Във връзка с кампанията на Национална мрежа за децата „Бележник 2014: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, ще публикуваме серия от статии, обвързани с децата и тяхното развитие, социалните умения, изключването на децата от процеса на взимане на решения, семейната среда и ролята ѝ при развитието.

В предишния материал разгледахме детското здраве, като съвкупност от болнична, доболнична и психична грижа.

Днешната тема е детското правосъдие. Един от основните проблеми в това направление е неправилното третиране на децата, които са станали жертви и/или свидетели на престъпление. Те многократно са разпитвани в крайно неподходящи условия (често и в присъствието на деятеля), което е допълнителен емоционален стрес за детето. Съдиите, прокурорите и следователите нямат възможността да специализират за пълноценна работа с деца. А в социално-педагогическите интернати и възпитателни училища, продължават да се наблюдават сериозни случаи на насилие и незаинтересованост.

Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), от своя страна, не отговаря на международните стандарти. Като липсва яснота и координация за начина на предприемане на мерките за закрила.

Препоръките на Национална мрежа за децата са:

Предприемане на спешни действия за старт на реформата в системата на правосъдието за деца, в насоките, разписани в Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието на детето (2013-2014) и Пътната карта за изпълнение на тази държавна стратегия;
Синхронизиране на българското законодателство с европейски и международни стандарти и практики чрез отмяна на ЗБППМН и заменянето му с нов, специален закон;
Промени в Закона за закрила на детето и включване на децата с поведенчески проблеми в групата деца в риск;
Специализация на професионалистите в системата като ключ към повишаване на ефективността и качеството на правоприлагането у нас;
Предприемане на допълнителни мерки за разработване и утвърждаване на специални, леснодостъпни за деца процедури за подаване на жалби, отнасящи се до нарушения на правата на детето, които са необходими, за да има ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и на Третия факултативен протокол към нея.