Любо Георгиев: Интегрираните планове са страхотен шанс за млади проектанти, но липсва широка публичност

3 проекта бяха избрани от общо 20 предложения за пространството пред Градския дом на културата „Борис Христов“. Конкурсът, организиран основно от One Architecture Week, е вторият подобен в Пловдив за последните години – след този за площад „Централен“. Мащабът този път бе малък – както в самото задание, така и сред архитектите – вместо около 130 предложения от целия свят има 20 предложения, почти само от България. Качествени ли са проектите, какви са проблемите с конкурсите и доверието сред архитектите в тях, къде може тепърва да се организират конкурси – говорим си с директора на One Architecture Week – арх. Любо Георгиев:

още за резултатите от конкурса оттук

– Можеш ли да дадеш някаква обща оценка за представените проекти?

– Общо имаше 20 проекта, 1 от които чуждестранен – този, който достигна до второто място. Имаше и 1-2 проекта, в които са участвали и чужденци, както и 1-2 проекта с българи, които работят в чужбина. Само аз знаех имената, които стоят зад проектите – нито един от журиращите не знаеше кой проект на кого е. Това беше конкурс, подходящ, интересен и за архитекти, и за урбанисти, и за ландшафтни-архитекти. Виждаше се как всеки е разработил идеята си по различен начин, бяха доста разнообразни проектите. Някои от тях са предлагали мини-театър, други предлагат пълно озеленяване, слънчеви панели по пода – съвсем различни неща.

Отскоро проектирането на публични пространства е поле за действие. Според мен заради това нивото на градски дизайн е на доста ниско ниво. По мое мнение тези конкурсни предложения са добри, но не и специални по собствен начин, показват, че нивото все още е ниско. Не е достатъчно високо – пълнота на идеята, на израза, дори на представяне на паната.

– Каква е причината за това ниско ниво – липсата на конкурси и оттам – липса на практика и опит?

– По-комплексно е. От една страна – образованието. В България съвсем наскоро се преподава урбанизъм. За това, което се преподава в УАСГ мога да кажа добри неща. Що се отнася до ландшафтната архитектура, сякаш ние си живеем в един собствен свят, в който не съществува нищо друго, измислили сме си някаква естетика и само нея си я правим. Погледнато отстрани – защото аз отстрани го гледам – не е ценна с нищо.

Както и образованието, така и липсата на конкурси влияят на това. Самите конкурси често са проблемни, а не са и много – няма среда за изява.

Единственият начин да се промени това е да се подобри образованието, да се дава повече шанс за изява, да има конкурси,

в които се тестват идеи, конкурират се, да се предизвикват едни други в работата си.

– А каква е обратната връзка за архитектите, откъде знаят какво да подобрят в работата си? Изобщо, преподава ли се такова нещо в университетите?

– Това е нещо, което трябва да се преподава в университетите. Гледайки резултатите, сякаш по-скоро не се говори, не се обсъжда като тема. Това е много важно как изглежда твоя проект – всички знаем, че опаковката продава. Коментарите на журито бяха, че някои имат добри идеи, но не са представени добре. Много съм благодарен на журито, че се опитваха да вникнат в проектите, да видят смисъла в идеята и предложението.

– Има ли потенциал Пловдив за още конкурси?

– Аз мисля, че всичко може да бъде правено с конкурси. Въпросът е, че конкурсът изисква подготовка. Въпрос на това къде си насочваш инвестицията. Тоест – за да направиш конкурс се изискват пари – за награден фонд, за юристи, за изложба и т.н. Така част от парите за проекта отиват за подготовката на проекта. Според мен това не би било лошо – по този начин ще се инвестира в процеса до достигане до проекта, инвестира се в подготовката.

Събират се различни мнения, правят се проучвания, малко по-професионално и обстойно да се направи. 

Нещо като готвенето – ако си подготвиш храната по-добре и отделиш предварително време, крайният резултат ще е много по-добър, отколкото, ако го направиш набързо. Това изисква хората да го възприемат – инвестиция в подготовката. Не е само в градската среда, на много нива хората не обичат дългосрочните инвестиции, а предпочитат краткосрочните инвестиции.

– Други конкурси да очакваме ли скоро?

– Аз лично няма да се натискам насила, защото това е страшно много труд и усилия. Все още все пак върви и работата по площад „Централен“. По принцип аз мисля, че публичността и отвореността, както и анонимността на самите проекти, е важно нещо. Това е моята препоръка. В момента се разработват едни планове за Интегрирано градско развитие.

Тези планове са страхотна възможност, ако бъдат направени още по-публични, да са шанс за изява на по-млади архитекти, ландшафтни архитекти

и т.н. Аз поне не виждам достатъчно публичност в това нещо, и не говоря само за Пловдив, а навсякъде. Малко институционално се случва, което е жалко, защото това е шанс за проектантите. Това трябва да бъде малко осъзнато решение от страна на тези, които организират тези планове – да включват проектанти в тях. Не съм детайлно запознат, но не виждам достатъчно публичност в тях.

Един от проектите, които полу-анонимно се публикува в публичното пространство за пловдивската градска среда – до църквата Света Петка:

Вашият коментар