1910 година
Тая година беше особено важна не само за „Ботев“, а за футбола в Пловдив като цяло! През тая година се опитахме пак да регистрираме свой си клуб и да се отделим от Д-то и пак ни се отказа. Но в тая година се постави ново начало в спорта в града. Вече няколко пъти се опитвахме да направим нещо като турнир с махленските отбори, но все не се получаваше.
Но ето, че в месец Май на 1910 се сбъдна и това! Хаджи Стоян Пенчов от Католишката махала беше ходил из доста места по света и от Гръцко беше донесъл една топка, ама каква топка! Очите да ти изтекат по нея! Шита, кожена; гръцкият търговец му рекъл, че негов братовчед му я пратил от английско! Такава топка нямаха и в „Св. Августин“! И така се реши от Хаджи Стоян да се направи турнир по футбол и първенецът в него да получи топката.
И така на 26 май на игрището на Колежа се изигра първият за Пловдив фудболен турнир. В него вземаха участие 8 клуба, махленски отбори. Рефер на всички срещи не можеше да бъде само един човек и поради това, освен учителят по телесно възпитание и старши на футболния отбор на колежаните, се прие да реферира и нашият член Людмил Ценов! Той беше наизустил всичко относно фудбола от една книга, известна като книгата на Шефилд.
Та сега за турнира. Беха разделени тия 8 клуба в две колони, като щеше да се играе по Швейцарската система с отбори от по 7 човека, с един гол-кипър и 6 полеви играчи. Във всека колона щеше да се играе всеки срещу другите отбори, като първите два от всяка колона щяха да играят помежду си, за да определят първенец и притежател на лелеяната топка.
Даже на първия ден на тоя турнир дойде да присъства и нашият кмет господина Иван Кесяков! Понеже единият рефер беше от „Ботев“, той беше в другата колона.
Ето и колоните:
I-ва колона: „Св. Августин“, „Глория“, „Напредък“, „Национал“
II-ра колона: „Ботев“, „Цар Симеон“, „Бенковски“, „Аполон“
Резултати: „Св. Августин“ 6:0 „Глория“, „Напредък“ 1:3 „Национал“, „Глория“ 2:0 „Напредък“, „Св. Августин“ 5:0 „Национал“, „Св. Августин“ 3:0 „Напредък“, „Глория“ 2:4 „Национал“
Остават „Св. Августин“ и „Национал“.
II-ра колона: „Ботев“ 1:0 „Цар Симеон“, „Бенковски“ 2:0 „Аполон“, „Аполон“ 1:2 „Цар Симеон“, „Ботев“ 2:0 „Бенковски“, „Ботев“ 1:0 „Аполон“
Остават „Ботев“ и „Бенковски“.
30 май: „Бенковски“ 0:4 „Св. Августин“, „Ботев“ 2:1 „Национал“
И така дойде денят на финалния мач на първия за Пловдив и за нас турнир. На 1 Юний на спортната площадка на католическия колеж излезохме да играем в решаващия мач. Отстрани на игрището се бяха събрали доста хора. Освен играчите на отпадналите отбори, имаше и много зяпачи, роднини и любопитни люде. Досега бяхме ритали с най-много по 10-на човека отстрани и то повечето също от отбора, чакащи да влязат да поиграят, а сега имаше хора всякакви. Пиша това, за да разберете какво са чувствували нашите момчета в оня мач. Нашият отбор, разбира се беше от най-възрастните ни членове. Аз бех още пишлигар и само поритвах с тех понякога.
Ето и отбора: Иван Стоянов – гол-кипър, Георги Пухтев – форуърд, Тодор Калоянов – форуърд, Страхил Митов – халф-бек, Лазар Лазаров – халф-бек, Николай Симов – бек, Чавдар Николов – бек.
Разбира се, отборът на „Св. Августин“ беше истинският фаворит, те излязоха с екипите си, черни на цвят със сини ленти по двете ръце, а ний нямахме еднакви екипи, единственото, което ни отличаваше, беше както и в досегашните мачове с по една желта лента на десний ръкав, а иначе се бехме разбрали да сме с бели ризи само. И така рефер ни беше Станко Донев.
Още от рано ний получихме гол, след калабалък пред вратата ни, по-късно още един и още един. Играеха наще самоотвержено, но отборът на колежаните беха много добре подготвени и разбира се, победиха с резултат 5-1 гола. За наший тим гола вкара Тодор Калоянов. Още тогава решихме в клубната ни история тоя мач да се запише и да се смята за наш първий финален мач. Както се полага, мечтаната топка беше дадена на играчите на „Св. Августин“, и то напълно заслужено. Изненадата за нас дойде на другия ден, когато при нас на Ботьовата ливада дойдоха Иван Герчев, Константино Бианчи и Слав Цветанов. Те ни поздравиха за играта в турнира и ни подариха една истинска кожена топка! Очите ни щяха да изскочат, като я видяхме, наистина тя беше една стара кърпена, охлузена топка, но беше и истинска кожена топка, в тоя миг как преливахме от щастие и възбуда.
Самият аз бех там по едно щастливо стечение на нещата. Бех отишъл на игрището, без да се прибирам след школото до вкъщи. Ако бех се прибрал до дома и бех свършил това що ми бе заръчано да свърша по къщната работа, щех да изпусна тоя миг на истинско тържество. Сега не мога да ви предам всичко това точно, щото онова вълнение беше неописуемо.
Но да продължа и нататък. Тая година доста и други неща се случиха. В самия ѝ край в месец Ноемврий от Въздържателното дружество решиха, щото поради многото харчове и слабата полза за обществений живот, реши да прекрати своята дейност, а с това се, подразбира се, спираше и нашта фудболна дейност. Решихме да минат големите празници и тогава да видим какво да правим, че и без това въздържателите щеха да прекратят дейността си от Януарий на 1911 година. Макар и да имахме вече доста добра организация, се оказваше, че нямаме клуб и отбор по официалност. Това, разбира се, нямаше да се остави така.
Забележка: В публикувания материал е запазен дословно изказът на Стоян Пухтев, като единствената корекция, направена от редакторите, касае актуалната към момента пунктуационна норма.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Първа част
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Трета част
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Четвърта част
За автора
